Първият законопроект за промени в Изборния кодекс, с който се въвежда мажоритарен избор за народни представители, вече е факт. В понеделник (21 ноември) омбудсманът Мая Манолова и сценаристите от "Шоуто на Слави" го депозираха и започна процесът, подбуден от проведения само преди няколко седмици референдум. Разчита се на т.нар. косвена законодателна инициатива, която не е уредена никъде в закона – проектът е внесен, но от волята на партиите в парламента зависи дали той въобще ще стигне до разглеждане в Народното събрание. И дали ще бъде приет.
Какво най-общо предлага въпросният проект?
На първо място, разделяне на страната на 240 избирателни района – 231 в страната и 9 в чужбина. Гласоподавателите от всеки един район ще избират "свой" депутат.
Всеки изборен район ще има Районна избирателна комисия, която ще регистрира кандидатите, ще тегли жребия за подреждането им в листите, ще обявява резултатите. Същата работа ще извършва ЦИК за деветте секции извън страната.
Партиите ще могат да издигат свои кандидати във всеки един от районите. Но се разширява значително възможността във вота да се включват и независими от партиите играчи – те ще бъдат издигани от инициативни комитети, които ще номинират кандидати по облекчен ред: предвижда се да представят по 500 подписа в подкрепа на кандидатурите си вместо сегашните 1000. Има и още една важна промяна: в подписките за подкрепа гражданите ще вписват само имената и ЕГН-тата си и така да намалеят страховете им от възможни злоупотреби с личните им данни.
Безспорно най-важното правило (което впрочем е добре да се възприеме в Изборния кодекс, независимо дали депутатите ще стигнат до консенсус за въвеждането на мажоритарния избор на народни представители) е следното: един кандидат за депутат ще може да участва в изборите само в един изборен район. Така ще се избегне "презастраховането" на висшата партийна номенклатура, чиито представители масово се кандидатират в два района – просто защото законът допуска само толкова.
Ще се гласува с интегрална бюлетина. А резултатът ще се определя от броя на действителните гласове – ако един кандидат спечели повече от половината от тях още на първи тур, той ще бъде избран за депутат. Ако не – след седем дни ще има балотаж, на който ще се явяват само първите двама или трима (при равни резултати). В този вид избор квадратчето "Не подкрепям никого" няма да се брои като действителен глас.
Ако изборът бъде обявен за незаконен, ако депутатът се откаже от властта или бъде отстранен от нея по някаква причина – президентът, по предложение на ЦИК, ще обявява частичен избор – само за съответния район.
Проектът не е идеален, но може да послужи като основа за обсъждането на промените в изборните правила, призна самата Манолова в понеделник. А че ще има "отпор" по съдържанието на голяма част от текстовете – е сигурно. На първо място заради въвеждането на една своеобразна териториална обвързаност – има условие за уседналост за избирателите, които желаят да участват в избора на народни представители. Появи се и контрааргумент – ако при избора на кмет изискването за уседналост изглежда приемливо заради логиката, че хората трябва да познават кандидатите, за да могат да избират между тях, то при избора на депутати то изглежда оспоримо – все пак депутатите според конституцията представляват целия народ, независимо от адресната регистрация на избирателите си.
Според проекта на Манолова, за да могат да избират мажоритарно своя депутат, гражданите трябва да са "живели" на територията на изборния си район в последните шест месеца преди вота. Пояснява се, че това "живеене" означава избирателите да притежават постоянен и настоящ адрес на територията на кметство от съответния изборен район. А ако в рамките на тези шест месеца гласоподавателят промени адресната си регистрация, той ще може да гласува по стария си адрес – там, където е включен в списъците. Студентите и учениците пък ще получават "изборен отпуск", за да могат да отидат по родните си места и да гласуват там.
Проектът обаче поставя същото условие за уседналост и за арестантите, които са прибрани в местата за лишаване от свобода. Но само когато са постановени мерки за неотклонение и срещу провинените все още няма влязла в сила присъда – те също имат пълното право да гласуват. За да избират мажоритарно депутат обаче, те трябва да са престояли в затвора шест месеца в този избирателен район, в който им се пада да гласуват. Ако са били задържани за по-кратко време, те на практика ще бъдат лишени от право на глас – просто защото никой няма да ги пусне на свобода само за да отидат да гласуват по родните си места, където фигурират в избирателните списъци.
Другият важен момент е свързан с определянето на състава на районните избирателни комисии. Проектът на Манолова предлага да се запази старият принцип: съставът на РИК да се определя от парламентарно представените партии. Само че не се дава никакво решение на въпроса кой и как ще представлява интересите на инициативните комитети – не само в РИК, но и в секционните комисии, а там се вършат най-големите изборни нарушения.
Третият голям въпрос, който поставя проектът, е и най-сериозен: това е районирането на страната на 231 изборни района, плюс още девет в чужбина. Проблемът идва от това, че всички райони трябва да имат еднаква "тежест" при избора на депутати – т.е. трябва да включват приблизително еднакъв брой избиратели. А това е твърде сложна сметка, която на всичко отгоре никой не знае на каква база ще бъде правена: дали ще се ползват данните от последното преброяване, дали ще се гледат избирателните списъци, за които се знае, че са пълни с имената на мъртъвци и отдавна изселили се емигранти, или ще се търси някакъв друг, по-читав критерий за определяне на населението. Как ще се посочат деветте района в чужбина пък е абсолютно неизвестно. Но пък Манолова се ангажира да внесе предложението как да стане това райониране до 28 ноември. Като подсказва, че при изготвянето на тази своеобразна "изборна карта" е ползвана помощта не само на местни, но и на чуждестранни експерти.
Дали партиите ще "преглътнат" проекта? По-скоро не – въпреки театрално декларираната подкрепа за изразената чрез референдума воля на гласоподавателите. И инициативата на Манолова има всички шансове да си остане "косвена" – т.е. законът въобще да не влезе в дневния ред на парламента.
Истината е, че "системните" политически сили не искат въвеждането на мажоритарен избор. И ще направят всичко, което зависи от тях, за да отложат дори дебатите за него дотогава, докато самите избиратели, които гласуваха за него в референдума, забравят за това…
