Делото за конфискацията, което Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) заведе срещу мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, все още стои "на трупчета" в Софийския градски съд. То въобще не е започвало, няма да започне и до края на годината. А вероятността да тръгне и през следващата също е под въпрос – заради неуредиците с призоваването на страните по него.
"За тази ситуация не сме виновни ние, но не е виновен и съдът. В момента тече размяна на книжа и сложността идва оттам, че има множество дружества ответници, които са регистрирани в чужбина – например на Британските Вирджински острови или в Люксембург. На тях също трябва да им бъдат връчени документи, те трябва да отговорят, а това отнема време", обясни шефът на КОНПИ Пламен Георгиев.
Да припомним, че сумата в иска срещу Василев е действително рекордна. Всъщност тя е най-голямата внесена някога в български съд: комисията иска конфискацията на имущество, чиято оценка според КОНПИ възлиза на над 2.2 млрд. лева. Искът беше внесен на 29 февруари тази година. Но дата за разглеждането му в открито съдебно заседание и до ден днешен не е определена.
Твърде любопитно е впрочем какво ще се случи и с друг иск за конфискация, заведен от КОНПИ – този срещу бившия депутат и заместник-председател на ДПС Христо Бисеров. И той "отлежава" в Софийския градски съд, и то по-отдавна – от края на 2015 година. Тогава комисията поиска да сложи ръка на имущество за около 2 млн. лв., собственост на Бисеров и на семейството му. Но и това дело все още не е стигнало до разглеждане в съдебна зала.
Бисеров междувременно беше оправдан на две инстанции. Дори нещо повече: прокуратурата сама се отказа от две от общо трите обвинения, които бе повдигнала срещу него. А до месец се чака по казуса да се произнесе и Върховният касационен съд. Ако и той обяви Бисеров за абсолютно невинен, става силно интригуващо какво ще прави КОНПИ с иска за конфискация срещу него?
В новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) изрично е записано, че няма връзка между наказателното производство и гражданската конфискация. Което значи, че ако произходът на имуществото не е установен и то да влиза в графа "незаконно", до конфискация може да се пристъпи дори и когато обвиняемият бъде оправдан по първоначално повдигнатите му обвинения. Точно такъв отговор дава и комисията за конфискация, когато им се зададе въпрос какво ще прави с делото за конфискация, ако Бисеров бъде окончателно оправдан.
В момента във Върховния касационен съд обаче има образувано тълкувателно дело, което може доста да промени нещата. Въпросът, който поставят съдиите, е дали комисията има право да внесе в съда иск за конфискация, след като наказателното дело срещу техния "клиент" е прекратено. А оттам до следващия въпрос: дали комисията може да води такива производства срещу вече оневинени по един или по друг начин лица, има само една крачка – към Конституционния съд. Най-малкото заради въпроса дали е допустимо да има два различни режима за "санкциониране" на еднакво невинни пред закона лица: един по Данъчноосигурителния и процесуален кодекс (ДОПК), който предвижда само облагане с данък на "незаконната" част от имането, и втори – по закона за конфискацията.
Тази крачка – към КС, най-вероятно ще бъде направена точно по делото срещу Бисеров, ако ВКС също потвърди оправдателната му присъда. А за тези, които се чудят каква е връзката с Цветан Василев, да поясним: твърде много юристи са, меко казано, скептични по отношение на обвиненията, които прокуратурата е повдигнала и срещу него. И нищо чудно и този "рекорден" иск – макар и след години, също да се окаже под въпрос.
Впрочем, ако се стигне дотам, ще се окаже, че между Бисеров и Василев има и други общи неща: и двамата ще могат да съдят държавата за претърпените от тях вреди заради действията на нейните органи.
Бонуси
Видеоконферентна връзка, която да свързва всички териториални дирекции на КОНПИ в страната и да позволи казусите да се обсъждат дистанционно – в реално време, но при всички гаранции за опазване сигурността и тайната на информацията – това е най-същественото нововъведение, което ще получат служителите в КОНПИ. Изграждането на тази връзка става по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм и осъществен с помощта на специалисти от Съвета на Европа. Проектът е на стойност 1 млн. евро, по-голямата част от които са осигурени безвъзмездно. И освен изграждането на дистанционната връзка между структурите на КОНПИ включва още чуждоезиково обучение на служителите, както и обучения по въпроси за практическото прилагане на т. нар. гражданска конфискация не само у нас, но и в другите държави на Европа.