Интервютата с кандидатите за българско гражданство да могат да се възлагат на външни лица по граждански договор – това е същината на предложението за промени в наредбата за прилагане на Закона за българското гражданство, която Министерството на правосъдието изнесе за обществено обсъждане.
Промяната е съществена, защото досега интервютата с кандидат-българите провеждаха само служители на дирекция "Българско гражданство" към МП. Само че служителите в дирекцията вече не успявали да се справят с лавината от желаещи, която ги затрупва – поне така се разбира от мотивите, които обясняват защо се предлага тази мярка.
Според правосъдното министерство промените са "продиктувани от двойното увеличение на подадените молби за придобиване на българско гражданство по натурализация, поради което се налага да бъде увеличен и броят на интервютата с кандидатите, които са задължителни". Кадровият потенциал на дирекцията, която е длъжна да ги прави, обаче бил недостатъчен. И сочат числа: само до момента в дирекция "Българско гражданство" са регистрирани 19 653 молби и са образувани 10 123 преписки от кандидати за получаване на българско гражданство. Миналата година броят на преписките е стигнал до 23 200 и за да се направят интервютата с всички кандидати, от октомври 2016 г. те се провеждат вече по цял ден.
Затова правосъдното министерство предлага текстът в наредбата, според който интервютата с кандидат-българите се провеждат "от служител на дирекция "Българско гражданство", да се промени. И занапред те да се провеждат от "външни лица – изпълнители по граждански договори", определени от министъра на правосъдието.
Звучи разумно и обосновано. Само дето предложението идва "в комплект" с цяла серия допълнителни въпроси – един от друг по-важни, но за тях няма и ред в мотивите към предложението за промени в наредбата. Например: по какви критерии министърът ще определя тези "външни лица", които ще провеждат интервютата на кандидат-българите от името на държавата? Както и кой, как и по какви критерии ще контролира как те си вършат работата? Неясно е и кой ще носи отговорност при евентуални злоупотреби? Още по-неясно е какви ще са тези "граждански договори" и какви точно права и задължения на страните ще са включени в тях? И дали въобще подобна схема е допустима, когато става дума за българско гражданство?…
Всичките тези въпроси имат своето основание и във факта, че съвсем неслучайно Законът за българското гражданство предвижда в процедурата по придобиване, възстановяване или лишаване от гражданство да участват няколко, но все висши органи на държавната власт: президентът, с чийто указ се придобива гражданството, а също и главният прокурор – по чието искане се отнема гражданството. Както и министърът на правосъдието, чието ведомство движи молбите на кандидат-българите.
Отделно законът е предвидил специален Съвет по гражданството, в който са включени представители на няколко министерства и спецведомства: министерствата на правосъдието, външните и вътрешните работи, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика, здравеопазването, ДАНС, Държавната агенция за бежанците и други.
И на този "високоотговорен" фон внезапно – ни в клин, ни в ръкав, се появяват някакви частни лица, които по граждански договори ще провеждат (неясно как) интервютата с кандидатите.
Впрочем от публикувания на сайта на правосъдното министерство Устройствен правилник на ведомството става ясно, че там работят повече от 260 души на щат (ако данните в правилника не са осъвременени – вината не е наша). Което пък логично буди следващия въпрос: не може ли този човешки ресурс да се преразпредели така, че да поеме безспорно увеличения наплив към дирекция "Българско гражданство"?
Питаме си. Не че очакваме смислен отговор…
