Нов курс или шок за енергетиката?

Иван Хиновски

Въведените от правителството на ГЕРБ мерки за стабилизиране на енергетиката дадоха временен стабилизиращ ефект, но проблемите в сектора продължават да се трупат. Като плюсове могат да се отчетат разписаната Наредба за компенсиране на индустриалните потребители за добавката за "зелена" енергия към цената на тока, регламентирането на дължимите добавки от производителите на ток от възобновяеми енергийни източници за балансиране на системата, устойчивият и прогнозируем модел на ценообразуване, както и осигуреното финансиране за мерки за енергийна ефективност. В същото време няма как да си затворим очите за очевидните неефективни управленски решения, които натовариха основно държавните енергийни дружества. Най-спорното от тях бе въвеждането на такса от 5% върху приходите. За ефекта и последствията красноречиво говорят финансовите резултати за деветте месеца на годината най-вече на ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй", и дори на "свещената крава" – НЕК. Ако към това добавим продължаващото кръстосано субсидиране на цената на парното през цената на електрическата енергия за почти всички комбинирани производства и липсата на перспектива за постепенното отпадане на регулирания пазар на ток, е повече от ясно, че нещо сериозно трябва да се пипне, за да не заговорим отново за шокови сътресения в енергетиката.

Експертите от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски и Антон Иванов са убедени, че страната много изостава и при либерализацията на енергийния пазар в сравнение с останалите държави в региона. Те предлагат поредица от мерки, за да стъпи окончателно в сектора на пазарна основа. Първата от тях е да се ограничи регулираният пазар на ток само до социално уязвимите групи от потребители. 

"Либерализираният пазар много бързо напредна. Вече обхваща над 50% от потребителите в България и задържането на много ограничения регулиран пазар в старите рамки става все по-трудно. Належащо е най-накрая да се вземе решение как да се определи дали един потребител е уязвим, или попада в категорията на платежоспособните потребители на електрическа енергия и съответно да се прецени как да се подпомогнат енергийно бедните", смята Иванов.

Всъщност подобен механизъм бе представен от енергийното министерство още през май. Той предвиждаше 33% по-евтин ток за най-бедните пенсионери, тежко болните хора и социалнослабите семейства, като разликата се покрива от държавата. "От близо 256 хил. души в момента с новите критерии уязвимите потребители ще станат до 500 хил. лица и семейства, или общо 1.1 млн. души", посочи тогава министърът Теменужка Петкова. Добър или лош, този механизъм обаче отлежава някъде из архивите на енергийното министерство. Антон Иванов предполага, че поне на този етап държавата предпочита да запази сегашната ситуация и да не насърчава битовите потребители да излязат на свободния пазар, защото в противен случай регулираният ще стане изключително труден за управление.

Сред другите мерки, които предлагат експертите за стабилизирането на енергетиката, са премахване на кръстосаното субсидиране на топлинната енергия и въвеждането на стимули за енергийна ефективност, газификация и интелигентно управление на потреблението, където България сериозно изостава от европейските стандарти и регламенти. Както и премахване или съществено намаляване на таксата върху приходите на енергийните дружества до не повече от 1%, пряко позициониране на големите производители на електрическа енергия на регионалния пазар и др. Но за да могат всички тези предложения да придобият законов вид, ще е необходимо до 31 март догодина да се разработи проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. А също да се възобнови дейността на тихомълком зарязания Обществен съвет към Министерството на енергетиката, който да обсъди корекциите. 

Специалистите от БЕМФ настояват и всички държавни дружества да изготвят анализ до края на експлоатационния период на техните мощности в три варианта: оптимистичен (с модернизация и изграждане на нови мощности), балансиран (само с рехабилитация на съществуващите мощности) и песимистичен (без капиталови разходи за развитие на нови мощности). Отделно – общините, на територията на които функционират общински или частни топлофикационни дружества, да бъдат окуражени и стимулирани да променят горивната база и преминат към високоефективно комбинирано производство с използване на биомаса или природен газ.

Има задача и за Електроенергийния системен оператор (ЕСО) – да изготви анализ на потреблението до 2030 г. и прогноза до 2050-а за няколко различни сценария, като се отчетат всички влияещи фактори – климатичните, ефектите от новите технологии, специфичните инвестиции, повишаването на енергийната ефективност, промените на пазарите в региона и т.н. Колкото до Националната електрическа компания, за да се впише ефективно в новите условия, предписанието е да бъде задължена да структурира специализирано търговско звено за ефективен маркетинг, износ на електроенергия, за предлагане на специални продукти, базирани на сертифицирана "зелена" енергия (включително и въвеждане на преференция при износ на  екоток чрез намаляване на таксата за транзит, по подобие на модерните пазарни политики на големи световни компании – Microsoft, Tesla, Shell и т.н.), за търговия с въглеродни емисии и директен износ на базова енергия на традиционно дефицитни енергийни пазари. Хиновски и Иванов са категорични, че само прилагането на такъв радикален подход ще доведе до ефективна либерализация на българската енергетика, повишаване на ефективността й и на качеството на доставяните енергийни продукти, както и до привличане на чуждестранни инвеститори.

Струва си да се помисли и за още един вариант – пускането на миноритарни дялове от държавните дружества на фондовата борса. Подобен ход със сигурност ще доведе до редица ползи – като привличането на инвестиции, подобряване на ликвидността на закъсалите фирми и най-вече до повишаване на прозрачността в тяхното управление. 

В повечето от споменатите препоръки има голяма доза логика, но досегашната практика е доказала, че политиците рядко чуват гласа на експертите. Все пак – в интерес на истината, отиващото си правителство даде сигнали, че разбира необходимостта от промяна в енергетиката. В свое интервю за наше специализирано издание депутатът от ГЕРБ Валентин Николов казва, че с оглед тенденциите в глобален мащаб е необходима сериозна промяна, която да обхване цялостната концепция за инвестиции в сектора и за енергийния микс. Според Николов към 2050 г. България няма да има въглищни централи и ще отпаднат около 2700 мегавата мощности, които трябва да бъдат компенсирани по три начина – или с нова ядрена централа, или с газови централи и възобновяеми източници, или само с екоток, но при внедрени технологии за съхранение на енергията. Да видим какви ходове ще предприемат следващите управници. 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст