Александър Маринов
Въпреки всички основателни въпроси и уговорки за мотивите на народния вот кандидатите на българската десница (под това разбирам партиите, членуващи в ЕНП, другите са пренебрежими величини) претърпяха тежко поражение на президентските избори. Дали това съотношение на силите ще прерасне в трайна лява или лявопатриотична вълна, не е сигурно и зависи преди всичко от анализа на резултатите, поуките от провала и от по-нататъшните действия на основните субекти в българската партийно-политическа система. В конкретния случай ще разгледам тези параметри в поведението на ГЕРБ и Реформаторския блок – доколкото е възможно той все още да се приема като относително единен фактор (и фактор изобщо).
Състоянието и перспективите на ГЕРБ
са твърде неблагоприятни и се отразяват видимо на кондицията на партията и особено на нейното ръководство. Проблемите идват нетолкова от самия факт на загубата и нейните неочаквано тежки измерения, а от лъсналата неспособност на ръководителите на ГЕРБ и най-вече на Бойко Борисов да вземат правилни решения в трудна обстановка. Има всички основания да се твърди, че в действията на управляващата формация (поне) през последните шест месеца се натрупаха голям брой сериозни грешки и гафове, които нямаше как да останат ненаказани.
Нещо повече, няма никакви симптоми, че Борисов и кръгът около него са способни да разберат какво и защо се е случило. Липсата на задълбочен анализ и верни изводи тласка ГЕРБ надолу в спиралата на кризата, която много бързо може да достигне критични параметри. В свойствения си директен и простодушен стил Борисов си призна, че колкото повече мисли, толкова му е по-трудно да разбере "наказателния вот" на мнозинството от българите. Той все по-силно се изживява като жертва на тежка несправедливост от страна на неблагодарния народ и не може да се освободи от илюзията, че скоро след като го е загубил, народът ще се осъзнае и ще го пожелае отново.
Истината е точно обратната –
народът се насити на Борисов и ГЕРБ
и показа ясно, че не споделя тяхната представа за "видими резултати" от управлението. Точно тук премиерът допусна огромна лична грешка, за която упорито отказва да поеме отговорност. Опитът за шантаж ("ако не гласувате за мен, сдавам властта и тогава ще видите") даде противоположен на очаквания ефект и извади на повърхността натрупалото се негодувание от бруталните методи на ГЕРБ. Оценката не се променя – дори да допуснем, че този ход е бил замислен като "хитър" начин за отърваване от нарастващото тежко бреме на властта. Борисов трябва да е много наивен и повърхностен, ако си мисли, че обществото е забравило какво се случи през февруари 2013 година.
Така ГЕРБ се оказа в парадоксална ситуация – загуба (и то тежка) има, но няма нито причини, нито персонално отговорни за нея. Оттук логично следва колкото абсурден, толкова и самоубийствен извод – всичко и всички могат да продължат постарому, просто трябва да се изчака малко и властта сама ще се върне в скута на Борисов. В кръжеца около вожда има няколко интелигентни и разумни личности, но явно те не желаят да поемат риска да бъдат вестоносци на реализма, въпреки че си дават сметка, че нова тежка загуба на предсрочните парламентарни избори и излизане в опозиция ще доведат до окончателен срив на ГЕРБ като партия, разчитаща единствено на инструментите на страха и на купуването на клиентела.
В същото време в самата партия и най-вече в клиентелистките кръгове, които наистина има какво да губят,
тревогата и напрежението нарастват
След като лидерът не е способен да анализира ситуацията и да посочи път за спасение, той неизбежно ще започне да се възприема като пречка. Един опит да се убеди Борисов да направи крачка настрани (като разреши формиране на ново правителство с друг премиер) се провали – въпреки подкрепата на важни фигури в ЕНП. Дори да стане чудо и в отиващия си парламент за известно време да бъде излъчен кабинет с участието на ГЕРБ, това не решава проблема с неспособността да се разбере причината за кризата. А вътрешната съпротива, засега тиха, се засилва – не е случайно, че никой от ръководството не се съгласи да поеме поне част от отговорността за загубата. В крайна сметка става все по-вероятно, и то в недалечно бъдеще, по особен начин да се осъществят знаменателните думи на Бойко Борисов, изречени пред пълната Зала 1 на НДК при учредяването на партия ГЕРБ: "Аз съм ви събрал, аз ще ви разпусна!"
Още по-зле стоят нещата при
колабиращата традиционна десница
доколкото така може да се определи на практика разпадналият се Реформаторски блок. В този сектор на дясното наблюдаваме сходна (на ГЕРБ) картина на пълна неспособност за разумен анализ и ефективно действие. На вкопчилите се във властта партии вече е лепнато клеймото на властогонския позор. Започна серия от разследвания срещу емблематични фигури на блока, която вероятно ще се разраства.
ДСБ навременно и ефектно напусна злощастната компания, като силно затръшна вратата след себе си с надеждата да повлече значителна част от избирателите на реформаторите. Тежките обвинения (но и самопризнания) на Радан Кънев обаче оставят тягостното впечатление, че с оглед на възможностите и амбициите на партньорите срамният резултат е бил предопределен от самото начало. А подобна логика едва ли ще мотивира особено силно и без това обезверените привърженици на традиционната десница. Има някакви основания в разчетите, че срутването на ГЕРБ би могло да доведе до известно преливане на подкрепа към другите десни партии – докога и в какви мащаби ще се случи е трудно да се предвиди. Към днешна дата състоянието и на ДСБ, и на остатъците от Реформаторския блок е такова, че при едни предсрочни парламентарни избори през пролетта влизането им в новото Народно събрание е малко вероятно.
Фундаменталният проблем на цялото дясно пространство у нас е неспособността да се види и разбере промяната в недрата на българското общество и страстното желание да се консумира власт, без да се отговаря на реалните потребности на народа. Като изключим някои наскоро изказани идеи на ДСБ, които все още са твърде общи и пожелателни, десницата упорито отказва да види истинските проблеми, които изискват съвършено нов управленски манталитет и елит. Тя още не може да проумее, че ако иска да получи устойчива обществена подкрепа, трябва да спре с походите срещу призраците на вътрешни и външни врагове от миналото и настоящето и да обяви какви решения предлага на реалните проблеми (ако е в състояние да ги изработи).