Италианските гласоподаватели ще се отправят на 4 декември към урните, за да гласуват на референдум за промяна на конституцията – третия за последните 15 години. Според наблюдатели предлаганите изменения дават до такава степен уникален шанс за подобряване на управлението и на механизма за приемане на нови закони, че се заговори за началото на Трета италианска република. От друга страна, при неуспех на вота Италия може да навлезе в нова криза, заплашваща членството й в еврозоната.
Самият премиер Матео Ренци заложи на карта политическото си бъдеще, като го обвърза с резултата от гласуването, и заяви, че ще хвърли оставка, ако избирателите не подкрепят предлаганите от него изменения. Това би могло да доведе до сериозни последици за Европейския съюз, тъй като ще даде възможност на евроскептичната партия "Пет звезди" да се добере до властта, а сред лозунгите й фигурира и провеждането на референдум за излизане от еврозоната. Най-тревожното е, че социологическите проучвания до момента дават преднина за отговора "Не".
Главната цел на референдума е премахване на една особеност в италианското законодателство, според която Долната камера на парламента и Горната (Сенатът) имат дублиращи се функции. Това значително затормозява приемането на нови закони, включително и на мерки против финансовата криза. Сега се предлага заместването на избираемите сенатори с представители на регионите и намаляване на броя им от 310 на 100, което ще доведе и до икономии. Същевременно се предвижда засилване на централната власт, като се премахне дублирането на правомощията й с тези на регионалните власти.
Още един важен въпрос ще се реши на референдума. Досегашната пропорционална избирателна система позволяваше много партии да бъдат представени в парламента, но препятстваше образуването на стабилни управляващи мнозинства. На практика всяко италианско правителство бе плод на тежки пазарлъци, в резултат на което сегашният кабинет е 64-ият от 1945-а насам. Предлаганите промени в изборния закон решават проблема, като политическата сила, която получи над 40% от гласовете на изборите, получава и бонус депутатски места, а в случай че няма такава, между първата и втората партия се провежда балотаж за бонуса. Такава корекция ще направи значително по-лесни законодателните промени, като същевременно ще засили властта на правителството – и това е основното, от което се боят призоваващите да се гласува с "Не", включително и от Демократическата партия на министър-председателя.
До референдума се стигна, след като Ренци не успя да събере в парламента достатъчна подкрепа, за да прокара идеите си. И може би направи най-голямата си грешка. В опит да мобилизира гласоподавателите той обвърза политическото си бъдеще с резултата от вота. По този начин обаче Ренци подмени фокуса на дебатите и вместо да се спори за предимствата и недостатъците на реформите, полемиката се насочи към въпроса дали той трябва да остане на власт. Всички противници на кабинета подеха мощна анти-Ренци кампания, в резултат на която готовите да гласуват с "Не" изпревариха готовите да подкрепят промените. Самият премиер усети каква грешка е направил и се опита да коригира нещата, но не можа да върне назад задвижилия се процес. Стигна се до ситуация, при която референдумът, чието предназначение е да внесе стабилност в управлението на Италия, може да доведе до политическа криза. Оставката на Ренци не би означавала непременно нови избори, защото съществува вариант президентът Серджо Матарела да се опита да сформира нов кабинет в сегашния парламент. Но ако не успее, шансът движението "Пет звезди" на бившия комик Бепе Грило да се добере до властта изглежда съвсем реален.
Ренци си вкара и още един потенциален автогол. Дори и референдумът му да успее, популярността на "Пет звезди" остава голяма. И ако на следващите избори движението удържи победа, съществува голяма вероятност то да има и абсолютно парламентарно мнозинство именно благодарение на предлаганата от Ренци избирателна реформа. Даже да се стигне до балотаж между първите две сили, е много възможно повечето останали партии да подкрепят "Пет звезди", защото в Италия, за разлика от Франция например, не съществува практиката умерените политически играчи да се подкрепят, за да не допуснат популистите до властта.
След двата шока, които разтресоха световната политика през тази година – британския "Брексит" и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, италианският референдум е поредната битка, на която извънсистемни сили ще се опитат да нанесат удар върху съществуващия ред. И нищо чудно Матео Ренци да сподели политическата съдба на Дейвид Камерън след обвързването му с оставането на Острова в ЕС. Но докато излизането на Великобритания силно разклати политическия авторитет на съюза, политическата нестабилност в Италия заплашва да нанесе удар по икономическия му гръбнак – еврозоната, с всички последици върху жизнеспособността на Обединена Европа.