ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Бедствието е на жълтите павета

Парламент Михаил Миков

Под благовидния предлог, че ще ни вардят от бедствия, депутатите промениха едновременно и Закона за защита при бедствия, и Закона за електронните съобщения. Така обаче отвориха широко вратата за злоупотреба и ровене в личния живот на всеки един гражданин. За тази недъгава "загриженост" на народните представители "Параграф 22" информира още в своя бр. 48.

Всъщност промяната даде възможност за достъп до разпечатките за мобилните ни разговори и интернет трафик само по сигнал, че някой "може" (евентуално) да изпадне в положение, "поставящо в риск живота или здравето му". Страшничко е да се мисли и тълкува какво значи това в държава, в която всеки гражданин е в такова "рисково положение" още от деня на раждането си, та до смъртта си.

На 30 ноември – едновременно на първо и на второ четене, депутатите приеха, че при подаден сигнал за бедстващ човек мобилните оператори ще са длъжни да дават "по спешност", до 2 часа, на спецслужбите данни за локализацията му. Това ще става чрез бърза справка за клетките на мобилните оператори, през които са минавали телефонните разговори на гражданина.

Бе разширен и кръгът на ведомствата, които ще имат достъп до тази информация. До момента възможност да искат разпечатки от мобилните оператори имаха всички дирекции на ДАНС, главна дирекция "Национална полиция", всички териториални звена на "Борба с организираната престъпност" и "Гранична полиция", дирекция "Вътрешна сигурност", Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, военна полиция и агенция "Разузнаване". Сега към тях се прибавят и всичките териториални звена на пожарната.

Да поясним, че "разпечатките" всъщност позволяват не само да се определи през коя клетка на мобилния оператор е водил разговор "бедстващият". Чрез тях може да се проследи и идентифицира (при това за шест месеца назад) кой на кого е звънял, колко време са говорили, датата, данни за IP адресите – когато става дума за връзка през интернет, дори международните индентификатори на мобилните телефони.

"Бедственият" закон предвижда по специалния ред да се получава достъп само до информацията за клетките, през които са минавали разговорите. Безспорно е, че в случай на криза тази информация наистина би спасила човешки живот. Само че у нас никога совите не са били това, което са. Затова логично се породиха и опасенията, че с достъпа до тази информация лесно може да се направи злоупотреба. Пък и поводи за такива подозрения – колкото щеш дори в самия закон.

Всъщност той бе приет така светкавично с благороден мотив: че зимният сезон започва, планинските курорти се пълнят с народ и буквално във всеки момент може да се стигне до инцидент, при който се налага спешна намеса на спасителите. Само че планинските спасители все пак няма да имат бърз достъп до нея, защото тази служба е структура на БЧК, а не на МВР. И до нея данните ще идват "препредадени" от някого (ако изобщо постъпят).

Освен това информацията далеч няма да се дава само в рамките на два часа – това е срокът, в който мобилните оператори трябва да предадат информацията на органите на реда. Но той започва да тече едва след като съдът издаде разпореждане, с което да допусне разкриването на тази информация. А това може да отнеме дни. Ако искането за достъп до данните не е добре мотивирано – току-виж съдът го отказал. Факт е, че с изменението в Закона за електронните съобщения, което бе направено едновременно с "бедствените поправки", се предвиди и възможност министърът на вътрешните работи (или посочен от него служител) да определи по-кратък срок, в който данните да бъдат изпратени в МВР. Само че кой допуска, че който и да било министър може да "определя срокове" на съда?

Най-важният въпрос обаче не е свързан нито с планинарите, нито със сроковете. А с предпоставките да се иска тази информация. И дали до нея ще се дава достъп  действително само в случай на бедствие?

На първо място, опасенията идват от самата формулировка: "При постъпил сигнал за физическо лице, което е изпаднало или може да изпадне в положение, поставящо в риск живота и здравето му".

Няма яснота какво означава "може да изпадне в риск": колко сериозна трябва да е опасността, кой, как и по какви критерии ще я преценява?

Освен това сигналът какъв трябва да е – може ли да е анонимен или трябва да е писмен? И ще се брои ли като сериозен източник ревнивата съпруга, чийто мъж примерно просто е кръшнал и е закъснял след работа?

Неясно остава още само за телефона на "бедстващия" ли ще се иска информация, или и на други лица, които също "може" да се пишат застрашени.

За капак идва и фактът, че законът въобще "пропуска" председателите на районните съдилища. По тази причина в момента никой не е наясно кой ще издава разпорежданията за предаване на информация от мобилните оператори, когато тя засяга самите съдебни началници и фамилиите им. Защото принципът е, че точно председателите на районните съдилища издават разрешенията за всички останали граждани. Обичайната процедура е следната: шефът на съответното звено (най-често на МВР) пише искане, което праща в съда. Ако то е мотивирано и основателно – председателят на съответния районен съд (или друг посочен от него съдия) издава разпореждане, което пък се предава на мобилния оператор и едва тогава той разкрива поисканите данни. А ако се иска разпечатка за самия председател на районния съд, който трябва да издаде разпореждането, негов възходящ, низходящ, брат или сестра, съпруг или лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство – разрешението трябва да издаде окръжният съд.

Точно това правило бе зачеркнато в новия закон – изрично бе записано, че в случай на бедствие то няма да се прилага. В резултат на това обаче председателите на районните съдилища (тези, които издават разрешенията за другите) останаха единствената група хора, за които няма кой да разреши достъп до данните от телефона, ако самите те попаднат в кризисна ситуация – просто защото за тях нищо не е предвидено. А никой мобилен оператор няма право да даде такава информация без разрешение от съда…

Кому беше нужно такова бързане, което да роди всичките тези въпроси – тепърва ще разберем. Както и кого всъщност ще се мъчи да опази властта от "бедствие".

А че за редовите граждани същинското "бедствие" е на жълтите павета – всъщност вече си го знаем. ..

 

По спешност

Да припомним предисторията: в началото на ноември при наистина трагични обстоятелства загина един млад човек, тръгнал да изкачва връх Ботев сам и при крайно неподходящи метеорологични условия. Мирослав Късовски загина – въпреки мащабната спасителна операция, в която се включиха полицаи, военни, планински спасители и много доброволци. Тялото на момчето бе открито седем дни след като то изчезна в планината.

Този случай даде повод депутати от няколко политически сили да се ангажират с промяна в закона, която да даде възможност за по-бързи действия на планинските спасители (и не само на тях) в подобни ситуации.

На 24 ноември Цветан Цветанов от ГЕРБ дори свика нарочен брифинг, на който обяви пред журналистите, че ще се направи много бърза законодателна промяна: "За да може през предстоящия зимен сезон, ако има бедстващи хора, компетентните органи да могат да реагират много адекватно."

Още същия ден (24 ноември) законопроектът, който обеща Цветанов, беше внесен в Народното събрание. Проектът незабавно е насочен за обсъждане само в една-единствена парламентарна комисия – тази по вътрешен ред и сигурност, пак ръководена от Цветанов. Комисията е свикана на извънредно заседание също веднага – то се проведе на 25 ноември и законопроектът беше светкавично одобрен.

А на 30 ноември поправките бяха приети едновременно на първо и второ четене в пленарната зала.

Така, в рамките само на шест дни, идеята на Цветанов се превърна в закон. При това с изрично записаното условие, че той ще влезе в сила в мига, в който бъде публикуван в "Държавен вестник".

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст