Ченалова на съд, обвиненията – обречени

Ченалова

Разследваната и уволнена съдийка от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова е вече и подсъдима. Но обвиненията, които са й предявени, са обречени на провал. След повече от година и половина премятане на кокошкарски дела новото специализирано звено „Антикорупция“ към Софийската градска прокуратура внесе в съда обвинителен акт срещу Ченалова за престъпление по служба и за документно престъпление. Деянията са извършени по разглежданото от нея търговско дело на „ОЕТ- Обединени енергийни търговци“ ООД срещу НЕК. 

Каква е тезата на прокуратурата? През юли 2013 г. „ОЕТ- Обединени енергийни търговци“ подава искова молба до СГС срещу НЕК с претенция за плащане на сумата от 6 459 922 лева. Ченалова е определена за докладчик и насрочва делото, без да е платена дължимата пропорционална държавна такса върху цената на иска. А тя възлиза на 258 396 лева. По закон в такива случаи исковата молба се оставя без движение и се дава едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите. Ако това не стане, молбата се връща на ответника и съдебната процедура изобщо не започва. 

Десетина дни по-късно Ченалова допуска и поисканото от „ОЕТ- Обединени енергийни търговци“ обезпечение на исковата претенция в пълния размер, и до размера на главницата – 6 459 922 лв., издала е и обезпечителна заповед. В резултат на това е наложен запор на сметките на НЕК, причинил затруднения в търговската й дейност. През октомври същата година „ОЕТ- Обединени енергийни търговци“ подава допълнителна искова молба, с която е увеличила исковата си претенция с 4 392 706 лева. Но дължимата държавна такса за увеличението на иска в размер на 175 708 лв. също не е внесена. Именно сборът от двете неплатени такси (в размер на 434 105 лв.) плюс възможността исковата претенция да бъде удовлетворена, е облагата, която съдийката искала да набави за ищеца.

Освен това Ченалова манипулирала и доказателствата чрез протокол с невярно съдържание от проведено съдебно заседание. По искане на ищеца за поправка на протокола тя разпоредила да бъде коригиран според неговите твърдения, без да изслуша наличния звукозапис и обясненията на секретаря, участвал в заседанието. Ченалова удостоверила в протокола, че пред съда са представени три броя фактури с получател ищеца по делото и едно преводно нареждане. Както и че е констатирала идентичност на оригиналните документи с копията, приложени по делото.

Дотук е ясно, че нарушения има, но те не са достатъчни и по тях съдия просто не може да бъде осъден за престъпна дейност. Това пролича още при задържането на Ченалова в началото на разследването през пролетта на миналата година. В определението за освобождаването й под гаранция Софийският апелативен съд посочи, че не са представени никакви доказателства за престъплението по служба, и прие, че такова обвинение на практика няма. Същият съд потвърди и наложеното от Ченалова обезпечение срещу НЕК по търговското дело, а таксата по първоначалната искова молба е внесена, макар и със закъснение – преди първото съдебно заседание. „ОЕТ- Обединени енергийни търговци“ не внасят само дължимата такса за увеличаване на размера на иска и Ченалова не допуска исканото увеличение.  

Законодателната уредба също ще се окаже непреодолима пречка за прокуратурата. Факт е, че съдиите не пропускат да оставят без движение молби и жалби при неплатена такса дори от 10 лева. Съдията е длъжен да следи служебно за редовността на исковата молба и несъмнено Ченалова не е пропуснала липсата на вносен документ за толкова много пари. Само че такъв "пропуск" никой съд у нас няма да приеме за престъпление. Гражданският процесуален кодекс предвижда единствено длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, да отговаря по Закона за държавните такси. Което ще рече – да ги платят от джоба си и да бъдат глобени в троен размер.

Само че и това не може да се случи, защото магистратите не влизат в категорията "длъжностни лица". По същата причина е несъставомерно и обвинението за престъпление по служба, тъй като и за него се изисква деецът да е длъжностно лице. А легалното понятие за длъжностно лице е написано в Наказателния кодекс, така че да не обхваща магистратите. Те са "пропуснати" и в текстовете за престъпления срещу правосъдието. Сред тях изобщо няма наказателен състав, по който биха могли да носят наказателна отговорност във връзка с правораздавателната им дейност. Това пък прави на практика неприложима и законовата възможност за отмяна на влезли в сила решения, опорочени с подобни действия.

Показателно е и друго – прокуратурата не твърди, че разпоредената от Ченалова поправка на протокола е с невярно съдържание. Нито че представените от „ОЕТ- Обединени енергийни търговци“ три броя фактури и едно преводно нареждане са фалшиви. Ако беше така, би трябвало да започне разследване срещу лица от дружеството. Проблемът е единствено евентуалното представяне на фактурите извън съдебното заседание, за което е воден този протокол. Всеки запознат с работата на съда знае колко често в протоколите се допускат грешки – случайни и не. За подобно нещо обаче не е осъден нито съдия, нито някой съдебен секретар. Приема се, че недоволната страна има процесуални средства както да иска поправка на протокола, така и да обори допуснатите в него неточности пред същата или пред горната инстанция.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

След като Конституционният съд се произнесе по казуса с "Величие", ще се увеличи ли доверието в изборния процес?

Подкаст