"Под предлог че отиваме служебно на проверка, бяхме натоварени на един микробус – цялото ръководство: директори, главен секретар, началници на отделите. При министъра на финансите ни чакаше по едно заявление, предварително написано, от името на всеки един от нас: "Моля да бъда освободен и т.н…". Започнаха едни пледоарии на министъра и на председателя, че е по-добре да се съгласим и подпишем, тъй като за всеки от нас ще се намери компромат. В резултат на това всички подписахме, с изключение на един. Този, който не подписа, го освободиха след месец, след структурни промени. Председателят, когато ни убеждаваше да си подадем въпросните молби в кабинета на министъра на финансите, каза следното: "Аз вече ви познавам за един месец и за всеки един от вас имам компромат. И мога в случая да ви вдигна червен картон". Което той направи и буквално – бръкна в джоба си и извади червено картонче. В подкрепа на неговата пледоария се присъедини и министърът на финансите господин Дянков. Той ни каза: "Вие виждате какво става по телевизията. Всеки ден с белезници изкарват някой, един или друг служител. И дори да нямаме в момента нещо срещу вас, ние ще намерим." И буквални заплахи: "Недейте пред децата, пред семействата си да се злепоставяте. Решили сме, че екипът трябва да бъде сменен и се съгласете с това, което ви предлагаме по най-безболезнения начин…".
Това, което четете, са редове от показания, записани в съдебен протокол – от делото, с което бившият вече държавен служител в Държавната комисия по хазарта (ДКХ) Николай Нейков осъди ведомството за незаконното си уволнение, "маскирано" като напускане по взаимно съгласие.
Свидетелският разказ е на негов колега, който е бил освободен по същия начин: Симеон Симеонов, бивш главен директор в ДКХ. Симеонов също е осъдил ведомството. А заповедите, с които служебните договори и на двамата ексслужители на ДКХ са прекратени уж по взаимно съгласие, са обявени за "нищожни" от съда – включително и от Върховния административен съд. Просто защото и двете съдебни инстанции са приели за доказано, че те са били подписани принудително, под натиск и под заплахата, че лесно могат да бъдат дискредитирани. Решението на ВАС по делото на Нейков е от 5 декември тази година и е окончателно.
Има и трето аналогично дело – заведено от Георги Георгиев – бившия главен секретар на Държавната комисия по хазарта. То обаче не е приключило. Първоинстанционният Административен съд в София-град също е признал "напускането" му за нищожно, но предстои обжалване пред ВАС. Делото е насрочено за март догодина.
Всичките тези хора са отстранени от агенцията "по тяхна молба" на една и съща дата: 25 март 2010 година. Това е по времето на първия управленски мандат на ГЕРБ. Тогава министър на финансите е Симеон Дянков – единият от главните герои" в показанията, които цитирахме. Другият е председателят с червения картон Калоян Кръстев. Той е назначен като шеф на Комисията по хазарта месец и нещо преди събитията, за които става дума. А по онова време в медиите се тиражира и новината, че той е бил съученик на Дянков от Ловеч.
Не твърдим, че събитията са се разиграли точно по този начин – цитираме само това, което е приел съдът. А той е категоричен: молбите за напускане са били подписани под натиск.
Не можем да сме категорични и дали скандалът в Държавната комисия по хазарта е единичен случай, или е част от "технологията на управлението" на държавата. Но е факт, че от 27 години всяка следваща власт неотменно "измита" предишните партийни креатури от държавната ясла, за да уреди там собствената си клиентела. И след всеки следващ вот държавата е осъждана да изплаща обезщетения на хиляди държавни служители, които я съдят за незаконните си уволнения. Само че чак до обявяването на заповедите за прекратяване на правоотношенията им за нищожни, при това заради отправяни заплахи, се стига изключително рядко. А още по-рядко можем да видим "документирани" такива твърдения черно на бяло – в съда.
В тази връзка обаче няма как да не кажем, че при цялото старание, което вложихме при ровенето в документите, не открихме данни прокуратурата да се е самосезирала и да е започнала проверка по случилото се в Държавната комисия по хазарта през март 2010 година. При все че държавното обвинение неотменно е било страна във водените процеси срещу "доброзорното" отстраняване на служителите, които се търкалят по инстанциите вече три години.
Впрочем случаят не е приключил и ще има и продължение. На 18 октомври догодина, пак във Върховния административен съд, ще стане ясно колко ще плати държавата за незаконното отстраняване на служителите си. Защото един от принудително отстранените служители – Симеон Симеонов, е завел иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Бившият служител на ДКХ иска 113 000 лв. като обезщетение за пропуснатите ползи – неполучените заплати за годините, в които е оставен незаконно без работа. И отделно още 15 000 лв. – заради причинените стрес, неудобства и развит впоследствие диабет.
На първа инстанция Симеонов е загубил делото, защото съдът е приел исковете му за неоснователни и недоказани. Мотивите – понеже в Закона за държавния служител било предвидено държавата да плаща до шест заплати за незаконно уволнения си служител (и в случая със Симеонов са били изплатени 3700 лв.), нямало как да се приложи Законът за отговорността на държавата и общините за вреди и да се поиска остатъкът до пълния размер на вредата. А освен това тъй като той придобил право на пенсия през 2011 г., а законът дава възможност на отношенията с такъв служител да бъдат прекратени едностранно от началника му – затова за съда нямало доказателства, "че претендираните пропуснати ползи е вероятно да са били реализирани, ако не е била издадена нищожната заповед за прекратяване на служебното правоотношение". Не било доказано и че диабетът му се дължи на отстраняването му от работа.
Дали и окончателното решение по случая и на ВАС ще е такова – тепърва ще видим.
Но няма как да отминем един друг факт: че никой в държавата не води обща статистика за това колко милиони левове са платили данъкоплатците за 27-те години непрекъснати партийни "метли" и "чистки" в различните държавни ведомства. Вероятно просто защото никой няма интерес това да се знае. Но това е една друга технология: технологията на замитането…