Застрахователна компания "Лев Инс" съди МВР за над 51 млн. лв. – заради вреди, понесени от действията на полицията покрай прословутата опелация "Октопод", с която толкова обичаше да се хвали пред медиите бившият вътрешен министър Цветан Цветанов.
За какво става дума? На 10 февруари 2010 г. въоръжени и маскирани полицаи нахлуват в офисите на "Лев Инс". Докато "респектираните" служители дойдат на себе си, ченгетата започват да тарашат и изземват оттам сървъри, компютри и документи на дружеството. Полицейското "гости" в офисите на компанията трае повече от пет часа. Дребна подробност е, че по време на обиските служителите на МВР не показват разрешение от съда за тези си действия. То очевидно е било издадено впоследствие, тъй като в деловодната система на Софийския градски съд документът е бил регистриран едва на 11 февруари. А съдът е одобрил "пост фактум" действията на полицията в офиса на компанията, като е приел, че те са били проведени "в условията на неотложност".
Помещенията на компанията остават запечатани около десет дни. А иззетите вещи все пак са върнати – но много по-късно. За документацията на "Лев Инс" се знае, че е била предадена обратно в компанията чак през юли 2014 година.
Почти веднага след изземването, още през 2010 г., "Лев Инс" започва опити да си върне отнетите документи и вещи, защото липсата им чувствително пречи на работата на фирмата. Завеждат владелчески иск срещу дирекция "Криминална полиция" по чл.76 от Закона за собствеността пред Районния съд и искат "насилственото" отнемане на владението върху собствените им вещи да бъде незабавно преустановено. Целта е те да бъдат върнати в застрахователното дружество.
Съдът обаче се произнася по делото две години по-късно – едва през юли 2012 година. И отхвърля претенциите на ЗК "Лев инс". Защо? Защото в закона пише, че този иск може да има успех само ако вещите са отнети чрез насилие или по скрит начин. А в случая нямало данни полицията да е отнела вещите "насилствено". Действията на силите на реда били извършени законосъобразно, от овластен за извършването им орган, който е спазвал законовия ред.
През 2015 г. обаче компанията завежда ново дело – този път за понесените от това изземване имуществени вреди, заради затрудненията, които е била принудена да изтърпи поради запечатването и опразването на работните й помещения, а и заради уронения си престиж.
Искът за рекордното обезщетение в размер на повече от 51 млн. лв. е заведен пред Административен съд София-град. Компанията иска 34 379 083 лв. обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи, 1 000 000 лв. за увреденото си име и търговска репутация плюс лихви в размер на над 15 млн. лева.
Какво се случва обаче? Административният съд изисква и прилага старото решение на Районния съд в София. И въз основа на неговите мотиви – отново слага точка на претенциите на "Лев Инс". Защото, видите ли, вече имало произнасяне по въпроса на друг съд и не можело спорът да се пререшава.
"В мотивите на съда (б.ред.- Районния съд в София) изрично се посочва, че вещите са иззети по установен в закона ред и от оправомощени за това органи за извършване на процесуално-следствени действия. Изрично се посочва, че действията на съответните служители са били формално законосъобразни… При съобразяване на това решение на Софийския районен съд се установява, че е налице произнасяне на съда по отношение на обстоятелството на законосъобразност на действията на посочените административни органи, като в същото решение те са определени като законосъобразни…", пише съдия Камелия Стоянова и прекратява делото.
Следва незабавно обжалване и на 29 ноември тази година тричленният състав на Върховния административен съд отменя това определение и връща делото за ново разглеждане на иска – вече по същество. А от мотивите на върховните съдии става ясно, че според тях в АССГ здраво са се объркали. Защото не само, че няма нищо общо между предмета на двете дела, но даже и страните по тях са различни – в единия случай владелческият иск е бил насочен срещу една от дирекциите на МВР, а в другия: срещу самото министерство.
Тепърва ще минат минимум година или две, докато с влязло в сила решение стане ясно дали държавата ще плаща обезщетение на "Лев Инс" заради действията на полицията и ако да – дали това обезщетение ще бъде в рекордно високия размер, който е поискан.
Самият факт, че такова дело вече има, обаче е достатъчен повод да припомним, че само прословутата операция "Октопод" до момента струва на всеки един българин над 100 000 лв. – на толкова възлизат обезщетенията, които съдът в Страсбург присъди на Алексей Петров, на Антон Петров – Хамстера и Пламен и на Йордан Стоянови – Дамбовците и семействата им заради унижението, на които те са били подложени при арестите, за снимките и филмчетата, разпространявани от МВР, а и заради пороя от интервюта на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.
Дали сметката за "Октопода" на Цветанов ще набъбне още? Тепърва има да се види.
"Октопод" ли бе да го опишеш
На 10 февруари 2010 г. маскирани и въоръжени служители на МВР задържаха общо 14 души, сред които и бившата барета Алексей Петров, който беше обявен за бос на престъпна група. Впрочем клипчето, разпространено впоследствие от МВР, на което се вижда как той лежи проснат на пода в дома си, още се върти из интернет.
От първоначалните данни, разпространени от МВР, стана ясно, че разследват групата за съпричастие към изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, за незаконно използване на хора за платени сексуални услуги, за разпространение на наркотични вещества, незаконно придобиване на значителни финансови средства, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет. А министърът на вътрешните работи тогава Цветан Цветанов заля всички медии с изявленията си – каква "епична борба" срещу организираната престъпност е започнала всъщност.
Още същия ден полицията нахлу и в офисите на "Лев Инс" и измъкна цели кашони с документи и компютри на компанията, а офисите в сградата останаха запечатани около десетина дни. Въпреки че ръководството на застрахователното дружество свика пресконференция, на която изрично обяви, че компанията няма нищо общо с Алексей Петров.
Равносметката днес обаче показва, че от всичките приказки, издрънкани тогава, единственото сигурно, което се случи, бяха осъдителните решения на съда в Страсбург. С тях същите показно задържани тогава хора пак като за показно осъдиха държавата.
