Тъкмо повярвах, че по Коледа наистина стават чудеса, и ето че преговорите между ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок за съставяне на правителство с мандат на Реформаторите се провалиха. Отиваме на предсрочни избори, стана ясно дни преди Рождество Христово.
Най-общо това не означава нищо особено. От началото на прехода досега преживяхме доста такива избори. Те са предопределяли съдбите на отделните партии, но не и на избирателя. Неговата съдба е да не прави планове и да се явява пред урните.
В това отношение дори и прасето е по-добре, защото знае, че до Коледа всичко му е осигурено. А след избори, включително и предсрочни, партиите пращат драгия избирател за зелен хайвер. Така през годините се наложи и утвърди един-единствен блян на избирателя – да се хване за зелено. Пък после – ще видим.
До зеления хайвер и до зеленото въобще обаче има време. Провалът на преговорите за правителство на реформаторите изисква отговор на въпроса кого да чакаме в празничната нощ – Дядо Мраз или Дядо Коледа?
С оглед на очертаващата се предизборна битка между основните претенденти за кормилото на властта, или, както би казал Остап Бендер, битката за ключа от квартирата, където са скрити парите, се налага бързо да си дадем отговор на това питане.
Коледното чудо с управление на Реформаторите не се състоя. Откъм щаба на червената столетница се чу дълбока въздишка на облекчение. Не е тайна, че БСП очакваше чудо, но малко по-късно догодина. Те го чакат по време на Великденските пости, които започват от 26 февруари и приключват на 16 април, на Великден. По средата на постите червените обаче се надяват горещо да се облажат, спечелвайки предсрочните избори, които те желаят да се случат на 26 март.
Това им очакване внася известна промяна в дневния ред по празнуването на следващата Коледа, ако, разбира се, дотогава избирателят е жив и здрав, след като е опоскал зеленото до шушка. Ако пък БСП се облажи по постите, значи следващата Коледа подаръците ще ги разнася Дядо Мраз.
Кой всъщност е Дядо Мраз и какво да очакваме от него? Ботушките му са червени, обаче кожухът му е син. Цветови контраст, характерен и за някои нашенски партии, които отвътре са червени, но отвън синеят до черно. Това противоречие обикновено води до леви реформи под десни девизи. Резултатът е един и същ – гощават със зелен хайвер избирателя.
Макар и облечен в син кожух, в душата си Дядо Мраз е червен, та червен. Пътят му до нас е дълъг. Някъде през 30-те години на миналия век Дядо Мраз е бил наложен на гражданите на Съветския съюз от другаря Йосиф Сталин след излизането на прочутия му тезис "Жить стало лучше, жить стало веселее".
Вслушвайки се в думите на вожда, членът на Президиума на ЦИК на СССР Павел Постишев публикувал в "Правда" статия с предложение да се организира за съветските деца подобаващо празнуване на Нова година. Което изисквало да се преосмислят някои атрибути на празниците около Рождество Христово. Постишев напомнил, че в предреволюционните времена в домовете на руската буржоазия масово се украсявали елхи, атмосферата била празнична, тържествената вечеря – пищна. В същото време децата на работниците и селяните гледали със завист през прозорците на буржоазните домове. Следва на това неправилно осъждане на елхата, която се явява прекрасно развлечение за децата, да се сложи край! Да организираме весело посрещане на Новата година за децата, да устроим прекрасна съветска елха във всеки град и колхоз, написал другарят Постишев.
Сталин много харесал статията на Постишев и разпоредил из цялата страна да се украсяват елхи по Коледа и на Нова година. А година по-късно, през 1937 г., на новогодишния празник в московския Дом на Съветите се появил и самият Дядо Мраз в компанията на Снегурочка (Снежанка)…
Ако чудото за БСП обаче не се състои и деятелите й не се облажат с властта по време на Великденските пости догодина, положението остава постарому. И нормално ще очакваме Дядо Коледа с неговия впряг елени, водени от Рудолф.
Макар че и историята на Дядо Коледа е малко странна и дори абсурдна. Най-малкото защото подаръците по Коледа ги носи светец, който произхожда от Мала Азия, някъде от територията на днешна Турция и Сирия. Не е ли ирония на съдбата европейските деца да чакат дарове от герой, чиито корени се крият нейде из земи, в които днес шарят джихадисти от "Ислямска държава"?
Името на този светец е Николай Мирликийски Чудотворец, родил се през втората половина на III век от Хр. в Ликия, на територията на Римската империя. Той бил покровител на децата, на моряците и рибарите, на търговците, пивоварите, бъчварите, аптекарите и затворниците.
И макар че по рождение св. Николай Мирликийски Чудотворец бил с черни коси и със сравнително загоряла кожа, все пак той станал първообраз на онзи дядо с червени бузки от прословутата реклама на "Кока-кола", известен в САЩ и в Европа като Санта Клаус.
Така че интригата кой ще ни донесе мечтаните подаръци остава: Дядо Мраз или Дядо Коледа? Инак няма колебания – отсега сме наясно: зеленият хайвер е за нас и е за наша сметка…
