И сега какво? Бащицата на народа си отиде, защото не избраха майката на нацията за президент, досегашният главнокомандващ Росен Плевнелиев пък се чуди и се мае как за месец ще се изберат две служебни правителства и остави неговият наследник Румен Радев да насрочи дата за предсрочни избори.
Както и да го погледнем – криза.
У нас кризите взеха да се случват по-често от чудесата. Може би защото у нас чудото е събитие, описано от хора, които са го чули от онези, дето не са го видели.
Виж, кризите ги усещаме и ги виждаме, защото живеем в тях.
Старата поговорка, че у нас на всеки три дни се случва чудо вече не е вярна. Истината е, че на всеки две години имаме криза. Отделно са световните. И още нещо – тук кризата не е за три дни, а за много повече.
В навечерието на Коледа отново сме в криза. И на всичко отгоре политическият елит отказа да поеме каквато и да е отговорност да извади държавата от нея. Елитът едно си знае и все за едно бае – избори, та избори.
В този дух имаме едно предложение. Вместо да ни носи подаръци, да вземем да изберем дядо Коледа за бащица на народа, а неговият екип от елфи и джуджета – за правителство.
Тогава би могло да се случи най-сетне и чудо – да тръгне съдебната реформа, главният прокурор да стане истински независим, но контролируем, правителството на съдебната власт да започне да си върши тихо и ефективно работата, МВР да се отърве от чантаджиите и да се превърне в стожер на сигурността и спокойствието, спецслужбите да спрат да притискат бизнеса по поръчка…
Май станаха много чудеса.
Въпреки всичко да се помолим горещо на дядо Коледа нека се случи поне едно. Толкова отдавна чакаме, а накрая вместо чудо – криза…
