Америка закри синдикатите, време е да ги закрием и ние. Там, където има реална конкуренция и пазар в чист вид – от синдикати и комунистически партии няма нужда.
За жалост обаче при нас не е така. И синдикатите, които отдавна не се занимават със свойствената си дейност – да защитават правата на работниците, са се изродили в разбирачи и критикари по всичко. Къде го чукаш, къде се пука?, казва поговорката. Та те са там, където имат меркантилен интерес. Така е и с последната им изява – опитът им да ревизират (то кой ли вече не го прави) втория пенсионен стълб и по-специално задължителното допълнително пенсионно осигуряване.
Преди дни КТ "Подкрепа" поиска "спешно отпадане на началната такса, която пенсионните фондове събират за всеки внесен лев от осигурените лица по техните партиди". Да се махне, и то спешно – без уговорки!
До 2015 г. от всяка месечна вноска, която постъпва в пенсионните фондове, се отчисляваха 5 процента. За 2016 г. тази такса вече е в размер на 4.5 процента. Според синдикалистите срещу тази такса не се предоставя никаква услуга и затова трябва да отпадне.
По-големи безсмислици Манолов едва ли може да измисли. Преди две седмици асоциацията на пенсионните фондове направи един обучителен семинар – да беше дошъл и той, а не да си стои неук и фрустриран.
Та, срещу еднократната вноска, Манолов, се предоставят много услуги и това е така от първата вноска още на 18-годишната възраст до пенсионирането на човека. С нея, Манолов, се плаща през всичките около 40 години следното: създаването на пенсионни резерви, плащане на лицензионни такси, изготвяне на инвестиционни програми, самото управление на парите, създаването на информационни масиви, връзка с клиентите. С една дума, тази еднократна такса е за цялостното обслужване на партидата на осигурения за 40 години напред.
Това е историята за бремето на 1.5 млн. изчезнали българи, която се крие усърдно. Парите за бъдещи пенсии се разпределят върху нереално повече осигурени, за да се получат по-малки средни суми на човек. Как? Броят на осигурените лица в допълнителното пенсионно осигуряване към 30 септември е над 4.4 млн. души. Това са хора, родени след края на декември 1959 г., защото това е обхватът на това осигуряване, значи не всички българи, които чакат пенсия. В същото време, по данни на НОИ, в държавната пенсионна каца внасят пари 2.7 млн. българи – родени преди и след края на 1959 година.
Като се извади от броя на осигурените за държавна пенсия броят на осигурените за допълнителна пенсия, остават 1.5 млн. души. Тези хора са зачислени в частните схеми поради простата причина, че са внесли поне една вноска в частен пенсионен фонд. След което са излезли от трудовия пазар поради безработица, инвалидизиране, най-често заради това, че са емигрирали. Това не са активни осигурени лица. Така че всички сметки – за средна доходност, за натрупани средства по партиди и за очаквана средна пенсия – ако не бъдат коригирани и с тези мъртви души, са силно занижени.
Манолов не си дава сметка, че един такъв осигурен фантом е внесъл примерно 100 лв., платил е скъпоценните 5 лв. еднократна такса и това петаче фондът трябва да му го “пасе” до пенсия – да му изчислява дялове, да му го инвестира, да му праща писма, да му съхранява и актуализира информацията.
Манолов – след 15 години история на пенсионни фондове у нас, реши да ревизира същината им като публично заклейми таксите, които компаниите събират така: "основен дефект на втория стълб", "законово и пазарно необосновани".
Много проста сметка показва истинското състояние на нещата към момента. Ако Манолов се опита да раздели натрупаните средства във втория стълб на направените разходи и го раздели на 100, ще получи цената на обслужването в процент. Сметката показва 1.6%, което е най-ниската цена за обслужване на парични средства на пазара. Питай бе, Манолов, преди да се излагаш.
