Знакови личности, които вече са записали имената си в българската история – политическа, културна и спортна, си отидоха от този свят през 2016-а. Може да се каже, че в политиката вече е на изчезване едно поколение на своеобразни Дон Кихотовци, високообразовани и ерудирани, вярващи в идеали и идеологии, отдали всичко от себе си за постигането им. На тях жаждата за власт и лакомията за пари им беше чужда, за разлика от онези, които ги наследиха, избутвайки ги доста безцеремонно както от политическата сцена, така и от обществения живот.
Отиде си
"Човекът-парламент" Гиньо Ганев
който си спечели това прозвище с умението да овладява бурните страсти в 7-ото Велико народно събрание и с елегантното си чувство за хумор да успокоява силните емоции на разноцветните депутати в зората на демокрацията. Галантният френски възпитаник ни остави също и десетки незабравими фрази, които оформиха неговия неповторим "Гиньо Ганев style". Небрежно усмихнат заместник-председателят на ВНС призоваваше великите депутати да се държат като лордове, а не като коняри.
Гиньо Ганев бе народен представител общо в осем парламента и непрестанно повтаряше, че "Народното събрание не се състои от мнозинството, а от мнозинството и малцинството, взети заедно". "Аз съм неканонизираният мъченик на националното съгласие и разбирателството", казва за себе си човекът, олицетворение на парламентаризма, който беше и първият български омбудсман.
През тази година си отиде още един депутат от ВНС и в още три парламента, председателят на Българския антифашистки съюз Велко Вълканов. Един от последните идеалисти в българската политика. Блестящ юрист, истински дисидент, честен и почтен, първият кандидат за президент на БСП след демократичните промени. През 1992 г. той събра най-големия резултат за БСП до ден днешен – 2.4 млн. гласа. Дори ген. Румен Радев не успя да счупи този "рекорд". Именно на този вот Вълканов изрече репликата, с която със сигурност ще остане в историята: "Жельо, ти турчин с фес ли си?". Тя беше отправена към неговия десен опонент и визираше отношението му към ДПС и българските турци, както и подкрепата им за Желев.
Седмото Велико народно събрание загуби още един свой член – журналиста и политик Румен Данов. Един от създателите на Комитета за защита на град Русе през 1988 г., на независимото сдружение "Екогласност" и на Съюза на демократичните сили. По-късно става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев, председател е на партия "Либерален съюз". Автор е на книгата "Българските освобождения. Изгубените поуки". Преди две години пред едно радио Румен Данов каза, че българската политика мирише на конюнктурщина и търгашество.
В по-добрия свят се пресели и проф. Кръстьо Петков – първият председател на КНСБ след промените. Именно той има голяма заслуга в преобразуването на някогашния профсъюз в демократична синдикална организация. По-късно професорът премина на попрището на политиката, като основа своя формация Обединен блок на труда и мечтаеше тя да стане българската лейбъристка партия. Кръстьо Петков беше и народен представител от парламентарната група на "Коалиция за България" в 39-ото Народно събрание. През цялото време той не изостави експертизата си на икономист и задълбочено проучваше както развитието на нашата икономика и световните процеси, така и пазара на труда и проблемите на безработицата. Простихме се още с бившия шеф на 38-то НС и политик от СДС Йордан Соколов.
ГЕРБ също понесе загуби през тази година. Внезапно почина шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов, който наистина положи неимоверни усилия да сложи ред там и да увеличи събираемостта на митата и акцизите, както и да се намали възможността за контрабанда. Гeнepaл-мaйop Baньo Taнoв e бивш диpeĸтop нa Haциoнaлнaтa cлyжбa "Бopбa c opгaнизиpaнaтa пpecтъпнocт" в MBP.
В отвъдното се пресели и първият български арабист в съвременната ни дипломация Киряк Цонев. Работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир, бил е посланик в Алжир и Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирства, посетил е всички арабски държави. Цонев е бил преводач на Тодор Живков по време на срещите му с Муамар Кадафи и Саддам Хюсейн. Един от хората, които предупреждаваха, че войната в Ирак и военната интервенция в Либия ще имат катастрофални последствия за Европа.
България остана и без две от легендите на българската естрада – композиторите Александър Бръзицов и Александър Йосифов. Те са създатели на много от хитовете на българските певци. Автори са и на филмова музика. Напуснаха ни още актьорите Никола Анастасов, Ани Бакалова, Илия Добрев, Надя Тодорова и естрадният изпълнител Бисер Киров, както и нежният лирик Евтим Евтимов. Останахме и без народната певица Любка Рондова.
Едно от емблематичните лица на БНТ Никола Филипов, или както е известен сред децата чичко Филипов, също не е вече между нас, както и популярните журналисти Петко Бочаров и Димитър Цонев. Няма го и един от най-големите ерудити и познавачи на елинизма проф. Богдан Богданов. През 2016-а се разделихме още с легендата Трифон Иванов, един от "златното поколение" в българския футбол, герой от САЩ – 1994-а.
С всички тези хора всъщност си отива една епоха от най-новата българска история. И ако прибавим, че и светът загуби известни личности, талантливи музиканти и звезди от шоубизнеса, можем да се съгласим с Мадона и да повторим: "2016-а, ако обича, да се разкара. Веднага!"
