Откровен лобизъм, очевадно непознаване или неразбиране на основни правни институти и яростен популизъм – това бяха най-запомнящите се "особености" на българското законодателство през изминалата година. Те прозираха отвсякъде: като се почне от правилата за концесиите и обществените поръчки, през които продължава да се краде най-голям пай от обществения ресурс, през сиромахомилските жалби за правата на длъжниците, та се стигне до забраната на петолъчките.
През 2016 г. Народното събрание е приело 158 закона, 157 решения и една декларация – това сочи официалната справка от пресцентъра на Народното събрание, разпространена в навечерието на празниците.
Бройката на законодателните актове на парламента действително е внушаваща. Въпросът обаче е какво е качеството на депутатската работа. А според всички юристи, които прилагат в практиката създадените от нормотворците правила, от година на година това качество става все по-калпаво. До степен, че вече се приема за напълно нормално спешно да се "поправят поправките" в някой закон, преди да е още изсъхнало мастилото, с което са отпечатани – просто защото някой не е догледал текста, когато е трябвало. Най-пресният пример за такова ударно законодателство бяха поправките в току-що изменения Изборен кодекс, приети буквално дни преди вота – за да не останат хиляди избиратели без право на глас.
По-любопитно е обаче какво ни чака в първите седмици на 2017 г. – последните в "живота" на този парламент, който ще бъде разпуснат, след като Румен Радев поеме президентската длъжност. На парламента му остават цифром и словом две седмици работа. През които може да се свърши много, а може и нищо – това е много по-вероятно. Нищо чудно депутатите да го "дадат на уволнение" и да не се напрягат кой-знае колко. А като се прибави и предизборната истерия – става почти сигурно, че вместо стахановски законодателен труд в последните си две седмици народните избраници ще се цакат в безплодни игри с кворума, ще се замерят с кухи предизборни декларации или ще ни заливат с камари "разкрития" за далавери, от които – както винаги досега, нищо няма да последва.
А всъщност работа има. При това важна. Има поне три ключови закона, които депутатите могат да сложат на масата – стига да искат.
Безспорно най-голямата интрига е свързана отново с Изборния кодекс (ИК) и с въпроса как ще бъдат проведени предсрочните избори напролет. Депутатите от всички политически сили (без ГЕРБ) демонстративно отказаха да се съобразят с волята на 2.5 млн. души, които поискаха с референдум драстична промяна в правилата за избор на следващия парламент. В ГЕРБ впрочем също не са единни в мнението си трябва ли, или не трябва да се въвежда мажоритарност в гласуването? Най-малкото защото вече не са толкова сигурни в резултата, който ще постигнат след няколко месеца. А сегашната система прекрасно ги устройва. И въпреки че изготвеният с помощта на омбудсмана Мая Манолова проект за промени в ИК вече бе внесен в Народното събрание, по всичко изглежда, че той няма да бъде допуснат до разглеждане – дори в комисиите. А изборите напролет ще си ги правим по старите правила. Което пък гарантирано ще вкара същите хора в парламента – с незначителни изключения.
Другият "горещ картоф", чието бъдеще ще се определи буквално в следващите дни, е антикорупционният закон на Меглена Кунева. За приемането му също очевадно няма воля, но в случая за този резултат имат "заслуга" и немалкото несъвършенства на самия проект, които няма как да бъдат заобиколени и пропуснати. Да припомним, че два от основните проблеми в проекта на Кунева са свързани с анонимните жалби, които ще се ползват като основание да започват проверки срещу лица с власт и влияние.
И вторият: за "обратната презумпция", според която проверяваният ще доказва, че няма сестра и че не е извършил нищо нередно. Очевидно е, че при вече ескалиращата предизборна истерия съгласие по тези два въпроса няма да се намери. Така че вариантите са два: или законът въобще да не стигне до пленарната зала. Или ако все пак се случи – просто да не бъде приет.
Третият проект, който е важен най-вече за гражданите, са измененията в Гражданския процесуален кодекс, които вече минаха през второ четене в правната комисия. Основната промяна, която засяга хиляди хора, е свързана с "озаптяването" на арбитражните съдилища – очевидно е, че масово се злоупотребява с правомощията им. Ако промените, предложени от Мая Манолова за едновременна промяна в ГПК и в Закона за международния търговски арбитраж, минат, потребителските спорове вече няма да се разглеждат от тези частни институции. По време на обсъждането на поправките обаче стана ясно, че голяма част от депутатството не е съгласно това да се случи. И резултатът от гласуването в пленарната зала е на практика непредсказуем.
Има едно предложение обаче, за което е почти 99% сигурно, че няма да види бял свят в този парламент: да бъдат намалени депутатските субсидии. Над 2.5 млн. българи поискаха "дотациите" на партиите от държавния бюджет да бъдат орязани от 11 лв. на 1 лев за глас. Въпреки това седмици след референдума народните избраници най-безочливо отново си гласуваха старата субсидия от 11 лева. Междувременно заваляха предложения за драстичното орязване на субсидията, а дни преди Нова година Реформаторите внесоха и специален проект, с който поискаха "регресивно" определяне на субсидията – колкото повече гласове спечели партията, толкова по-малко пари да взима от бюджета. Очаква се обаче депутатите да се оправдаят, че няма време за обсъждането на такива промени. И да оставят въпроса със субсидиите си за светлото бъдеще. И за следващия парламент.
Така че очакват ни две "кухи"и най-вече предизборни законодателни седмици, след които ще изпратим сегашното ни депутатство в заслужен "политически отдих". И ще зачакаме изборите. Но с едно наум: че какъвто се окаже "матриалът" в парламента, такива ще са и законите…
