Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Размерът на държавния ни дълг в момента е 26 млрд. лв., или 29% от БВП. Сумите, които дължи Министерството на финансите за изплащане на емисии от ДЦК с настъпващи през 2017 г. падежи и за лихвените плащания по тях, са близо 3 млрд. лева.
Един милиард лева по емисии на вътрешен дълг ще бъдат платени до средата на следващия месец. По-голямата сума – с 2 млрд. левова равностойност, обаче е по еврооблигационна емисия в обращение на международните финансови пазари, с падеж в началото на месец юли. В емисионната политика на финансовото ни ведомство е залегнало намерението през започналата година да се емитират книжа за 1.2 млрд. лева. Най-вероятно това ще се случва чрез малки по обем емисии – такива, които не са много ликвидни, а най-вероятно и не за цялата сума. В резултат на това държавният дълг на страната ни ще спадне нетно с 2 млрд. лв. – до 24 млрд. лв., което вече е 26% от БВП.
Пазарът на български държавни ценни книжа не се слави като особено ликвиден, но в края на сегашната година ликвидността ще се свие още повече и ще достигне точката на замръзване. За смразяването на вътрешния пазар на ДЦК допринесе и фактът, че вече осми месец Министерството на финансите се въздържа от продажби на книжа. А се въздържа, защото бюджетните излишъци са предостатъчни и за покриване на текущите разходи, и за покриване на разходи, свързани със стари задължения. За цялата предишна година се отчитат 1.5 млрд. лв. излишък.
Хубавата новина все пак е, че през следващите две години се предвижда дългът на страната ни да нарасне до 25.3 млрд. лв., т.е. нетно с общо над 1 млрд. лева. Или номинално ще остане по-малък спрямо този от края на 2015 г. с точно 1 млрд. лева.
Очаквам цените на българските книжа да се понижат въпреки факта, че количеството им ще се свие. Цените им ще се движат под въздействието на фактори извън страната ни – цените на книжата на САЩ и най-вече тези на Германия. А те пък следват инфлационните колебания.
Очаква се да се повишат индустриалната и производствената мощ на САЩ, а също ускоряване на инфлационните процеси.
С по-слаби темпове, но следвайки същата посока на покачване, се очаква да се развиват икономиките на Германия и на Европа като цяло. Това означава понижаване на цената на държавните книжа и повишаване на доходността им. Възвръщаемостта на дългосрочните 10-годишни немски облигации се очаква да се повиши с 40 базисни точки – до 0.7% доходност на годишна база. Тази тенденция със сигурност ще последват и българските – най-вече еврооблигационни емисии. Най-дългосрочната ни емисия с падеж през 2035 г. може да се върне в търговията отново при 3.6%, вместо при сегашните 3.1%, а тази с падеж 2028 г. – при 2.7% (срещу 2.3% сега). Най-вероятно доходността и на излизащата в падеж през 2023 г. емисия ще се повиши от 1.05 до 1.5 процента.
Прави ми впечатление, че доходността на вътрешните ни емисии плътно следва нивата на доходност на външните. Тон за песен обаче ще бъде даден на 23 януари, когато Българската народна банка ще проведе аукцион за продажба на държавни ценни книжа със срочност от 10.5 години. Обемът на предлаганото количество е едва 50 млн. лева. Очаквам наддаването за тях да бъде повече от ожесточено, с оглед на факта, че нова емисия от книжа не се е появявала на пазара от средата на май 2016 година.
Наддаването ще бъде ожесточено, защото свръхликвидността в банковата ни система продължава да тегне като воденичен камък върху търговските банки. Те разполагат със свободна свръхликвидност общо за близо 14 млрд. лева. Половината от тях са по сметки в Българската народна банка. За тях банките плащат на БНБ 0.4% лихва на годишна база, а другата е предоставена на депозити най-вече в чуждестранни първокласни банки.
