Димана Ранкова приключи с правосъдието

Димана Ранкова

Сред дългия списък обвиняеми, осъдили прокуратурата за провалено разследване, се нареди и бившата заместник-председателка на Комисията за финансов надзор (КФН) Димана Ранкова. Досъдебното производство е започнало преди повече от десетилетие и е пазено в тайна както от нея, така и от държавното обвинение. Ранкова е била обвинена в длъжностно престъпление за това, че през лятото на 2006 г. в свое становище до Централния депозитар опитала да облагодетелства определени фирми при сделки с акции на фондовата борса.

Разследването е прекратено веднъж от Софийската градска прокуратура, срещу което апелативната не възразява. От Върховната касационна прокуратура решават обаче, че са налице достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление и отменят постановлението за прекратяване. Следва повторно прекратяване на делото от градската прокуратура и потвърждение от апелативната, но върховните обвинители отново не са съгласни и разпореждат разследването да продължи. В крайна сметка наказателното производство е прекратено от съда, след като Ранкова  се възполза от възстановената в Наказателнопроцесуалния кодекс възможност за защита срещу фигурата на т. нар. вечен обвиняем. По искане на защитата й прокуратурата изпраща делото в съда и той слага точка на продължилото осем години премятане на папките. 

В исковата си претенция по Закона за отговорността на държавата за вреди Ранкова твърди, че делото е продължило прекалено дълго, причинило й е душевни и здравословни проблеми и е станало причина да напусне както заместникпредседателския пост в КФН, така и този на съветник по финансовата политика на президента Росен Плевнелиев. В първия случай тя се почувствала компрометирана, след като постановлението на Върховната касационна прокуратура станало достояние в Народното събрание, а във втория – когато било пратено на държавния глава.

При напускането на поста заместник-председател на КФН, отговарящ за "Инвестиционната дейност", през април 2012 г. Димана Ранкова не спомена изобщо за воденото срещу нея разследване, по което е била обвиняема. Тогава тя каза пред медиите, че мотивите й са лични, тъй като имала ново предложение. По-късно стана ясно, че става съветник на Плевнелиев по финансовите въпроси. Освобождаването на тази позиция не беше обяснено по никой начин и към днешна дата тя изобщо не фигурира сред съветническите длъжности в президентството.

В гражданското дело прокуратурата оспорва исковата претенция до последно, но губи в градския и апелативния съд, след което Върховният касационен съд не допуска обжалване на третата инстанция. Държавното обвинение е осъдено да изплати на Димана Ранкова обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 48 000 лв. плюс лихвите и  6400 лв. за адвокатски хонорар. 

Бившата финансова надзорничка затваря кръга по съдебна успеваемост с участието си и в административно дело за конфликт на интереси. Името й беше замесено през 2013 г. в скандала около прословутото тефтерче на бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов. Именно от него стана ясно за воденото срещу Ранкова производство в комисията. През септември 2012 г. антикорупционният орган приема, че тя е била в конфликт на интереси, като е използвала служебното си положение за извършване на търговска реклама. 

Тезата на комисията беше, че това е станало при участието й в края на 2011 г. в Лондон на представянето на българската икономика и капиталов пазар. Тогава беше рекламирана и приватизацията на остатъчните държавни дялове в капитала на електроразпределителните дружества. Комисията установи и друго нарушение на Ранкова – че е осъществявала контролни дейности в процедура по одобряване на проспект за допускане до търговия на емисия корпоративни необезпечени облигации на Българската банка за развитие, в която е била преди това член на управителния съвет. 

Върховният административен съд реши обаче, че нарушение няма, тъй като участието на Ранкова в Лондон не е имало за цел създаване на предимство на търговски субекти. В подписаните от нея две писма до Българската банка за развитие за отстраняване на нередовности по подадените от нея заявления също не беше намерено нищо укорително, тъй като имали уведомителен характер. Освен това Ранкова не е присъствала на заседанията на КФН, на които са били взимани решения във връзка с облигационната емисия. Коментарът й тогава беше, че сигналът срещу нея е подаден от неин колега.

В тефтерчето на Златанов името на Димана Ранкова беше свързано пряко с това на Плевнелиев. В него имаше следните записи: "Ранкова веднага да се извади" (от сайта на комисията – б. а.); "Сигурно е видяно – да се провери отзвука в интернет реакция на журналистите"; "Винаги да се уведомява И. Ф. за обаждания от първите мъже на държавата, плюс председатели на комисии"; "В 11 ч да се публикува решението за Ранкова без президента в заглавието"; "Реш. за прекратяване на Плевнелиев – другата седмица"; "Росен Плевнелиев – сигналът е прекратен, да не се качва в интернет"; "Какво да правим с Ранкова и президента"; "Ранкова не се качва, чака се Дянков, настоява тя да стане от БНБ".

Действията на Златанов в производствата срещу Ранкова и Плевнелиев подкрепиха и обвинителната теза на прокуратурата срещу него, но с различен знак. По отношение на Ранкова Златанов беше обвинен, че тя не е уведомена за публично обявеното решение на комисията срещу нея, което я лишило от възможност да се защити. В случая с Плевнелиев вината на Златанов е, че му осигурил облага, като е скрил сигнал срещу него.

Съдебните перипетии на Димана Ранкова бяха съпроводени и с драматични конфликти в КФН. Тя влезе още в първия състав на надзорния орган при създаването му през 2003 г., идвайки от предшественика му – Държавната комисия по ценните книжа. През 2009 г. тройната коалиция подмени състава на регулатора, но Ранкова се завърна в състава му с промените в Закона за КФН от юли 2010 година. Тогава тя лансира стратегия за развитието на капиталовия пазар, която не се хареса на председателя Стоян Мавродиев.

Оттогава се заговори и за търкания между двамата, а КФН предприе редица проверки и наложи санкции на поднадзорни дружества от кръга около Иво Прокопиев. В хода на съдебните и медийните престрелки дори децата разбраха, че трусовете във финансовия регулатор са резултат от сблъсъка между лобитата на кръговете около Прокопиев и бизнес депутата от ДПС Делян Пеевски. В крайна сметка загубата винаги отива върху гърба на данъкоплатеца – както от пропуските в надзора на КФН, така и от гафовете на прокуратурата.
 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст