Какво е да загубиш близък, защото линейката е дошла късно? След това седем години да водиш съдебно дело и да чакаш възмездие. Накрая ужасът и мъката ти да бъдат оценени на… 1500 лева. А като за капак да ти кажат, че всъщност и това няма да получиш – не и днес, може би някой ден, най-рано след още седем години. Ако изобщо се случи…
Закъснялата линейка
Историята започва на 29 септември 2009 г. с едно телефонно обаждане на тел.112, направено в 21,15 часа от адрес в София. Обажда се жена, която моли за помощ: "Мъжът ми е зле, повръща, пратете линейка…". Следва второ и трето обаждане, после още. Като петото поред е вече от съседите, които питат защо линейката още я няма, тъй като човекът вече видимо си отивал…
Едва в 21.33 часа, след едно от поредните обаждания, възникват съмнения, че случаят може наистина да е спешен и че човекът може да е получил инсулт. Сигналът обаче е подаден от служителите в Центъра за спешна медицинска помощ в София към медицинските екипи едва в 21.43 часа.
Линейката тръгва веднага, но успява да стигне до адреса някъде в интервала между 22.00 и 22.05 часа – почти 50 минути след първия сигнал, че човек има нужда от помощ. Екипът закъснява фатално – единственото, което лекарите могли да направят на място, е само да констатират смъртта.
И до ден днешен не е ясно от какво е починал пациентът – аутопсия на трупа не е правена. А в смъртния акт пише само че човекът е починал от остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност.
Целият този ад трае по-малко от час: между 21.15 и 22.00 часа. След него обаче започва следващият – съдебният, който продължава и в момента – вече седма година.
Изгубени в правосъдието
Още през 2010 г. роднините на покойника – неговите вдовица и син, завеждат дело в Софийския районен съд иск за вреди. Искът е срещу Центъра за спешна медицинска помощ и две министерства – на здравеопазването и на вътрешните работи, под чиято "шапка" е телефон 112. Близките на пациента настояват да им се плати обезщетение за претърпяната от бездействието на служебните лица вреда – общата сума, на която те са оценили загубата на близкия си, възлиза на 170 000 лева. Но за да спестят разноски, а и заради напълно неясния изход от делото хората решават да заведат иска само за част от сумата – за 10 000 лева.
Какво се случва по-нататък? На 25 октомври 2010 г. състав на Софийския районен съд решава, че делото не му е подсъдно и го препраща в Административен съд София-град (АССГ), тъй като преценява, че става дума за вреди от административната дейност на държавни ведомства.
Папките очевидно са пътували дълго, много дълго между двете съдебни сгради на пъпа на София. Защото делото пред АССГ е образувано чак през 2012 година. Следва дълго ходене по мъките, поредица от съдебни заседания, серия експертизи, разпити на свидетели, много нерви и чакане. Докато най-сетне, на 4 септември 2015 г. – почти шест години от смъртта на пациента, АССГ приключва делото и постановява решение по него.
Какво казва съдът?
Тук трябва да уточним: искът не е за вреди от медицинската дейност на лекарите, а за административната дейност, която осъществяват ведомствата при осигуряването на спешна помощ при нужда. "До предоставянето на медицинската помощ ангажиментите на службите за спешна помощ в рамките на системата за спешно реагиране са административна дейност", категоричен е съставът на Административен съд София-град. И затова проследява какви са били задълженията и действията на служителите.
Съдът приема, че макар тел.112 действително да е в структурата на МВР, неговите длъжностни лица не са допуснали никакво нарушение на правилата за работа – те са подали сигналите към Центъра за спешна помощ своевременно. Според съда няма установени незаконни действия и от страна на служителите на Министерството на здравеопазването. Единственият ответник, за който съдът допуска търсене на отговорност, е Центърът за спешна медицинска помощ.
Към онзи момент – през 2010 г., правилата за работа в Спешния център са предвиждали при получаване на сигнал за спешна помощ адресът на пациента в тежко състояние да бъде възложен на екип не по-късно от 1 минута след обработването му. А екипът трябва да е тръгнал към мястото също в рамките на минута. Друг въпрос е кога ще стигне – това зависи от много неща: от времето, трафика, състоянието на пътищата и прочие. Но линейката трябва във всички случаи да ползва възможно най-краткия и бърз маршрут до пациента.
Проблемът в случая обаче е, че в Центъра за спешна медицинска помощ сигналът не е бил квалифициран като спешен в 21.15 часа – тогава, когато за първи път е била подадена информацията за човек с нужда от лекарска помощ. "Това, че ЦСМП-София е квалифицирал първоначално случая не като спешен, а като неотложен, не означава, че за него е неприложим медицинският стандарт за спешна помощ. Налице е било спешно състояние, изискващо незабавна реакция", категоричен е съдът.
Само че той приема за "незаконно бездействие" само интервала от 9 минути, които се "губят" от 21.33 часа – когато възникват първите съмнения, че може да става дума за инсулт, до 21.43 часа – когато "по спешност" е изпратена линейката. Защото според съда точно тогава са нарушени медицинският стандарт и изискването сигналът да бъде пренасочен към екип в рамките на минута. Тези "9 минути разлика", според съда, е била незаконна. И представлява бездействие на служителите на Центъра за спешна медицинска помощ, за което от тях може да бъде търсена отговорност.
1500 лева стигат
Оттам нататък следват въпросите за вредите от това незаконно бездействие и за размера на обезщетението за тях. А там пък идва нова изненада.
Първо, съдът решава, че обезщетение за болката и страданията от смъртта на покойника не може да се присъди. Причината – няма аутопсия и причината за смъртта му въобще е неизвестна, а така няма как да се докаже дали закъснението на линейката наистина е било фатално, или той все пак е можел да бъде спасен.
Така вместо обезщетение за смърт съдът отсъжда обезщетение за закъснението – за онези 9 минути разлика, в които пациентът и близките му са очаквали линейката и за преживените в този период притеснения. И понеже времевият период бил твърде кратък, размерът на обезщетението се "заковава" на 1500 лева.
А като за капак съдът решава, че пострадала в случая е само вдовицата и отхвърля иска на сина на покойника. Мотивът е, че той няма как да е изпитвал тези притеснения, защото в момента не е бил при баща си и не е гледал как той си отива, докато чака линейката. И за да бъде историята още по-гадна, синът дори е осъден да плати 173 лв. разноски по делото на Центъра за спешна помощ…
Адът започва отначало
И двете страни обжалват решението на АССГ пред Върховния административен съд. Следват нови месеци чакане – почти две години. Докато на 27 декември 2016 г. тричленен състав на ВАС решава делото. Решението е потресаващо: делото се прекратява, папките се връщат за ново разглеждане в Административен съд София-град – съвсем отначало, от друг съдебен състав. При това без въобще да го разгледа по същество.
Защо? Защото според ВАС в хода на съдебното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение. То е толкова съществено, че прави напълно оправдано "завъртането" в същия ад за още шест години всички герои от историята – близките на покойника, Центъра за спешна помощ, а и двете министерства.
Нарушението е … нередовното адвокатско пълномощно на защитниците на двамата пострадали. Нередовно, защото в него не бил изписан номерът на съдебното дело пред АССГ, а фигурирал старият номер – този, с който бил внесен първоначалният иск пред Софийския районен съд, впоследствие препратен към АССГ. С този стар номер делото е минало през Административния съд без никакъв проблем – на никого не му е направило впечатление, никой не е поставил под въпрос представителната власт на защитниците, които рамо до рамо с ищците са присъствали във всяко едно съдебно заседания, участвали са във всяко едно съдебно действие.
За ВАС обаче липсата на изрично пълномощно се оказва решаваща: "В първоинстанционното производство ищците са били представлявани от адвокати, които са подписали и препратената от Софийския районен съд искова молба, въз основа на която е било образувано производството по делото пред АССГ. Всички процесуални действия в хода на производството от името на ищците са извършени от посочени адвокати. Предвид липсата на доказателства за надлежното им упълномощаване обаче тези действия са извършени без представителна власт по отношение на ищците по делото. Предвид изложеното настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд приема, че в хода на съдебното производство пред АССГ ищците не са били надлежно представлявани, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на постановеното от състава на АССГ решение. По тези съображения то следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ", пишат съдиите.
Кога ще дойде краят на историята ли? Никой не знае. Но когато следващия път чуете да ви говорят за необходимостта от съдебна реформа – спомнете си за този случай. Той е една съвсем реална история на едни реални хора. Които вероятно все още вярват, че между човешкото чувство за справедливост и осигуряваното от държавата доволно скъпо правосъдие може да има нещо общо. Или може би вече не…
