Италианският антисистемен политик Бепе Грило, водач на евроскептичната партия "Пет звезди", успя в рамките на две денонощия да докаже, че още не е забравил професията, с която си изкарваше хляба, преди да влезе в политиката – тази на комика.
Всичко започна на 9 януари, когато Брюксел осъмна с шокиращата новина, че евродепутатите от "Пет звезди" смятат да напуснат сегашната си парламентарна група – тази на "Европа на свободата и пряката демокрация", предвождана от британския евроскептик и яростен застъпник за Brexit Найджъл Фараж, и да се присъединят към АЛДЕ – групата на либералите, предвождана от белгийския политик Ги Верхофстат, известен с позициите си за изграждане на федерална Европа.
Решението, според Бепе Грило, е дело на партийните членове и привържениците на формацията, като за целта на сайта й е било организирано гласуване. Самият Грило съобщи, че 40 хиляди партийни членове са подкрепили прехода от Фараж към либералите, което е 78.5% от подадените електронни гласове. Като причини за раздялата с Фараж той посочи липсата на общи цели и това, че в следващия Европарламент няма да се избират депутати от Великобритания, а сегашните се вълнуват единствено от преговорите за излизането от ЕС.
Главните условия на "Пет звезди" за присъединяване към АЛДЕ бяха относителна самостоятелност вътре в парламентарната група, както и съвместна работа в посока засилване на присъствието на обикновените граждани в политическия живот на евроинституциите. Другите искания включваха постоянна релокация на мигрантите в рамките на Евросъюза и подкрепа за зелената и цифровата икономика.
Преминаването на 17-те италианци от едната група в другата щеше да доведе дотам, че либералите, които сега имат 68 депутати, щяха да се превърнат в трета парламентарна група в Европейския парламент след християндемократите и социалистите. Тъй като предстои избирането на нов председател на парламента, това можеше да е от полза за Ги Верхофстат, който е сред кандидатите за поста. А колкото до парламентарната група на Фараж, тя щеше да стане най-малката и освен влияние да загуби и съществена част от приходите си.
Сватбата обаче не се състоя и "Пет звезди" се оказа в ролята на прелъстена и изоставена годеница. В свое официално изявление Ги Верхофстат обяви, че "няма достатъчно гаранции за общ дневен ред за реформирането на Европа и няма достатъчно общо поле за действие по искането на "Пет звезди" да се присъедини към групата на АЛДЕ". Съществуват основни различия по ключови европейски теми, продължи той, като не отхвърли възможността двете групи да си сътрудничат в сферите, свързани с околната среда, прозрачността и пряката демокрация.
Както по-късно стана известно, парламентарната група на либералите се е разцепила по въпроса за приемането на хората на Грило, а Верхофстат не е посмял да извърши сливането без единодушна или поне масивна подкрепа. Националните делегации, противопоставили се на приемането на "Пет звезди", са били тези на Швеция, Финландия, Дания, Естония, Франция и Германия, съобщи за "Политико" източник от парламентарната група, като допълни, че белгийският й водач не изглеждал никак щастлив.
Историята не завърши трагично – Найджъл Фараж прояви великодушие и прибра обратно под крилото си блудния Грило. "Щастлив съм да съобщя, че всичките ни различия с движението на Бепе Грило бяха разрешени по приятелски начин", заяви Фараж след среща с групата на отцепниците. Същевременно се разбра, че членът на "Пет звезди" Фабио Масимо Касталдо повече няма да бъде кандидат на групата на евроскептиците за заместник-председател на Европарламента. Което подсказва, че италианците все пак е трябвало да платят някаква цена за авантюрите си.
Макар и завършил без успех, флиртът на "Пет звезди" с либералите показа, че между привидно напълно противоречащи си политически сили не зее чак такава дълбока пропаст и далеч не е невъзможно при дадени обстоятелства популистки движения да преминат в лагера на традиционните партии. А готовността на Ги Верхофстат, най-изявения европейски федералист, да се прегърне с лидер на партия, призоваваща за излизането на Италия от еврозоната, предизвика недоумение – до степен, че журналистът Джеймс Крисп от EurActiv го назова "користолюбив опортюнист, готов да продаде всяко убеждение срещу политическа полза".
Не бива да се отхвърля и другата гледна точка – че приемайки в редиците си италианските евроскептици, либералите биха отслабили крайните им идеи, като едновременно с това нанесат удар по лагера на европейските популисти. Така или иначе, маневрата на Ги Верхофстат се провали и дори и да не е фатална за политическата му кариера, със сигурност намалява шансовете му да обедини около себе си коалиция, способна да действа като противовес на доминацията на Европейската народна партия в институциите в Брюксел. А за председателския пост в Европарламента ще е по-добре да забрави.
