Седмицата на международните пазари на държавен дълг бе относително спокойна. Основните пазарни участници изчакват събитията около предстоящото встъпване на Доналд Тръмп в длъжност като президент на САЩ. А пък движещите сили за промените в доходностите на основните книжа остават инфлационните очаквания и политическият риск.
В САЩ всяко изказване на Тръмп или на хора, номинирани за висши позиции в политическия му екип, оказва сериозно въздействие върху финансовите пазари. От президентските избори насам трежъритата се намират под натиск, тъй като политиките на администрацията на Тръмп се възприемат като инфлационни, но и като застрашаващи бюджетния баланс на САЩ. А ефектът от последното повишение на лихвите в САЩ се изразява в повишение на лихвения риск за трежъритата. Дюрацията на Блуумбърг-Барклис Общ Облигационен Индекс достигна близо до най-високите си равнища поне от 1989 г. насам. На този фон през последните пет търговски дни доходността по десетгодишните американски трежърита достигна 2.393% при ръст от 4.8 базисни точки.
В интересна позиция се оказа гуверньорът на "Бенк ъф Ингланд" Марк Карни, който в сряда трябваше да обяснява пред парламента защо "апокалиптичните" прогнози на екипа му за икономиката на Великобритания след Brexit не се сбъдват. Отговорът бе ясен – действията на централната банка дават своя резултат в борбата с икономическите рискове, но това бе достатъчно най-вече за влизане в демагогски политически спорове по темата. На този фон данните за индустриалното производство на Острова показаха значителен и неочакван ръст през ноември, който променя вижданията на икономистите за ръста на британската икономика през 2016 г. в положителна насока. Това оказа своето негативно влияние върху джилтовете, чиято доходност в десетгодишния матуритет отбеляза седмичен ръст от 5.6 базисни точки – до 1.345 процента.
В еврозоната инфлацията се превръща във все по-ангажираща тема заедно с тази за политическия риск от предстоящите през тази година избори в редица ключови страни. Явно е, че ценовият натиск се завръща като фактор. Показателни за тази тенденция са не само декемврийските стойности за повечето държави от еврозоната, но също така повишението на вероятността ЕЦБ да повиши лихвите според фючърсните пазари. Измененията в основните доходности бяха разнопосочни: десетгодишните немски бундове се търгуваха при равнища от 0.336% и седмичен ръст от 9.3 базисни точки, докато сходните по матуритет френски ДЦК достигнаха доходност от 0.779% при спад от 1 базисна точка.
В периферията на еврозоната търговията бе по-скоро спокойна. Инвеститорският интерес бе насочен към предстоящото емитиране на десетгодишни испански ДЦК чрез търговските банки в страната, което е нормално действие на испанското Министерство на финансите в началото на всяка година. При по-скоро корективна търговия десетгодишните испански книжа отбелязаха седмичен спад от 7.1 базисни точки – до 1.407%, докато в същия времеви период италианските ДЦК се търгуваха при търсен доход от 1.861% и понижение от 6.8 базисни точки.
Николай Ваньов, CFA
Главен експерт, Инвестбанк АД
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
