След победата срещу арбитражите омбудсманът Мая Манолова се закани на разшири кампанията в полза на длъжниците. С необяснимо мнозинство бяха гласувани окончателно промени, с които беше забранено прилагането на арбитражни процедури по потребителски спорове. Това беше отчетено като победа над "бухалките" на монополистите. А в първото си появяване пред национална медия след второто гласуване в парламента Манолова обяви, че продължава атаката срещу частните изпълнители и фирмите за бързо кредитиране.
"Оттук-нататък всеки гражданин, който получи призовка от арбитражен съд, спокойно може да я хвърли в кошчето", твърди Мая Манолова. Така е, но има принцип. Не са изключени и неприятни изненади. За да впечатли публиката, Манолова описа фрапиращ случай – мъж, който починал през 2004 г., бил осъден в арбитражен съд през 2016 г., защото не се е издължил по изтеглен от него през 2006 г. кредит. Звучи шокиращо, но тази практика ще продължи вероятно още дълго време.
Няма пречка в следващите месеци и дори години потребители, които са длъжници по вече образувани арбитражни производства, да бъдат осъждани в нарушение на новите законови разпоредби. Те предвиждат започналите арбитражни дела да бъдат довършени по стария ред. А той пък ще е в сила до влизането на промените в сила след обнародването им в "Държавен вестник".
Освен че дотогава арбитражните съдилища може да вдигнат оборотите и да избълват огромен брой решения, те могат да го правят и след това, като ги антидатират. Поради липсата на единни публични регистри на арбитражните решения съдът при издаване на изпълнителния лист не може да провери ефективно кога точно е издадено решението. По същата причина това не може да направи и длъжникът, за да се защити след получаване на покана за доброволно изпълнение.
Като цяло всички мерки срещу злоупотребите при арбитражите са половинчати. Изискванията към арбитрите бяха завишени – висше образование, 8 години трудов стаж, да не са осъждани, да са налице високи морални качества. Остана обаче възможността отделни физически лица да правораздават като арбитри, вместо това право да имат само институционалните арбитражи. Въведени бяха глоби и контрол от страна на правосъдния министър чрез ръководеното от него ведомство, но с оглед на подвижността на арбитражните състави ефективността му едва ли ще е висока. Не е ясно и защо лицата със свободни професии останаха извън групата на потребителите, чиито спорове с монополистите са изключени от кръга на арбитрируемите.
Шумната кампания на Манолова срещу арбитражите не носи само добри новини за длъжниците. На първо време те ще разчитат да протакат плащането във времето, което само по себе си е обществено укоримо. Дълговете ще се търсят вече чрез държавните съдилища, където монополистите разчитат на бързото им събиране по реда на заповедното производство. Ако длъжникът възрази, делото продължава по общия ред.
В този случай разноските нарастват и той трябва да е наясно, че ще ги покрие при загуба на делото. С промените дължимото на кредитора юрисконсултско възнаграждение беше ограничено, но това не спестява разходите на длъжника за държавна такса, за адвокат и експертизи. Те се внасят предварително и когато става дума за дълг за няколко десетки лева, не всеки ще се бръкне с няколкостотин, за да води дело с неизвестен изход.
Факт е, че както монополистите, така и всички юридически лица, ползващи юрисконсулти, се обогатяват донякъде неоснователно от присъждането на юрисконсултски възнаграждения съгласно адвокатската наредба за хонорарите. Тези възнаграждения по правило не остават за юрисконсултите, а ги прибира работодателят, който ги е назначил на заплата по трудов договор. Няма пречка обаче при наличие на юрисконсулт кредиторът да си наеме адвокат за конкретно дело. При монополистите това е обичайна практика по дела с голям материален интерес. В тези случаи разноските за адвокатския хонорар не попадат в обсега на въведените сега ограничения и ако бъде осъден, длъжникът няма да се ползва от тази привилегия.
Забраната потребителските спорове да бъдат решавани от арбитражни съдилища ще ги струпа директно в районните, които са и най-натоварените в съдебната система. Което значи, че в големите градове и особено в столицата за насрочване на дело ще се чака вече не само с месеци, а с години. Това ще затрудни гражданския и търговския оборот, а длъжниците ще бъдат насърчени да не плащат. Ползата за съдебната власт е, че ще увеличи приходите си от такси.
При това новият режим си има "вратички". Забраната за решаване на потребителски спорове по арбитражен ред си има изключение, според което арбитражното споразумение по потребителски договори е възможно, ако е изрично договорено между страните след възникване на спора. И ако в съобщението, с което се връчва исковата молба от арбитража, е вкарана арбитражна клауза, под която ответникът потребител се подпише, без да го прочете внимателно в момента на връчването, ето я изричната договорка.
Но именно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗМТА за начините за сключване на арбитражното споразумение, която е основният проблем при злоупотребите, не е пипната. Тя изисква арбитражното споразумение да е писмено, но в същото време дава много възможности за злоупотреби. Според въпросния текст писменото споразумение е постигнато, "ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Този неограничен кръг от хипотези, при които се смята, че е налице съгласието на клиента спорът да бъде решен пред арбитраж, стимулира търговците да прилагат всевъзможни хватки за сдобиване със съгласието му.
Срещу промените в арбитража се обявиха Върховният касационен съд, работодателски организации, както и учредената през април Асоциация на арбитражните съдилища. Напомнено беше, че този алтернативен метод за бързо и евтино решаване на търговски спорове е много популярен в Европа и е сред основните препоръки в мониторинговите доклади на Европейската комисия. Освен Закона за международния търговски арбитраж страната е обвързана от десетилетия с Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на международни арбитражни решения, както и с Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж.
В това отношение може също да се мисли в различна от Манолова посока – доколко Законът за международния търговски арбитраж е подходящ за уредба на вътрешни арбитражни спорове. Както неговото наименованието, така и цялото му съдържание са насочени изцяло към разрешаване на граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски отношения, при които местожителството или седалището на поне една от страните е извън България. Ползването на този закон за чисто вътрешни арбитражни спорове е допуснато с допълнителна разпоредба и разминаването му с "потребителската" ни действителност не е от вчера.
Заявката на Мая Манолова, че започва да громи частното съдебно изпълнение и бизнеса с бързи кредити, ще срещне още по-ожесточена съпротива. Както лобитата и интересите, така и опасностите от популистки залитания в тези направления са по-големи. В последните години бяха направени опити както в правилната, така и в грешната посока, включително и с участието на Манолова в законодателната власт. Сигурно е само, че когато популизмът взима връх над правния разум, резултатът е далеч от обещавания.
