Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Големите световни икономически субекти определяха ритъма на цените на книжата през седмицата.
Разочароващите данни за състоянието на китайската експортно ориентирана промишленост понижиха очакванията за скорошен съществен ръст на световната икономика. Корпоративните книжа загубиха от атрактивността си и цената им се понижи, а на държавните облигации се повиши.
Но излезлите в последния работен ден на предишната седмица по-добри от очакваните резултати на най-голямата световна икономическа сила окуражиха инвеститорите. Повечето от тях смятаха, че лихвите в САЩ със сигурност ще се повишават и те продадоха по-сигурните, но по-ниско доходни държавни облигации и пренасочиха парите си към по-рисковите, но по-доходни корпоративни книжа.
В началото на тази седмица обаче се появиха и изказвания, вещаещи, че Фед ще води експанзионистична лихвена политика и цените на книжата се люшнаха в обратна посока.
Европа обяви, че ще емитира повече от очакваното държавни ценни книжа. Тази новина, излязла в средата на седмицата, обиколи света мълниеносно и също толкова бързо срина цените на дълговите книжа най-вече на страните от еврозоната.
Цените на книжата правеха ту стъпка напред, ту стъпка назад в ледените води на световния икономически информационен поток. Финално цените им приключиха на нивата отпреди седмица, хванати в менгемето на силно поляризираните новини. Откат от 15% в посока нагоре и толкова надолу в цената на книжата на най-голямата европейска икономика не се наблюдава често.
На този фон книжата на източноевропейските страни спечелиха най-много. Стойността на полските, чешките и румънските книжа се повиши устойчиво с по 50 цента.
При по-високи цени се търгуват и българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Най-дългосрочните ни книжа с падежи през 2035-а, 2028-а и 2027 г. поскъпнаха с по 25 евроцента за последната една седмица. Доходността им се понижи с по 1-2 базисни точки – до 3.08, 2.25 и 2.11% на годишна база. С по 15 цента пък се покачи цената на по-краткосрочните ни облигации с падежи през 2024-а, 2023-а и 2022 година. Търговията с тях вече се осъществява при 1.52, 0.97 и 0.71 процента.
Една от причините за поскъпването на нашите книжа може да се потърси в продължаващото намаляване на рисковите премии за страната ни. Става въпрос за CDS (Credit Default Swap), който отразява оценката на пазарните участници за вероятността страната ни да спре да обслужва задълженията си по емитирани държавни дългови книжа. По-ниски нива на CDS по-ниски лихви по новоемитиран дълг, т.е. по-ниски разходи за държавата.
При каква лихва пазарът ще е склонен да даде заем от 50 млн. лв. на Министерството на финансите за срок от десет и половина години? Това ще разберем в понеделник, когато Българската народна банка ще проведе аукцион за продажбата на държавни съкровищни облигации. Те ще се олихвяват при 1.95% на годишна база, като цената им ще фиксира доходността.
Първичните дилъри са 11 на брой и са най-малко на брой откакто измежду финансовите ни институции се определят тези, които имат право на пряко участие в провежданите от централната ни банка търгове за пласмент на ДЦК. Общо 27 банки оперират в страната ни.
