6Ще станат ли сегашният зам.-главният прокурор Борислав Сарафов или шефът на спецпрокуратурата Иван Гешев членове на следващия Висш съдебен съвет, както напоследък усилено се говори из кулоарите на Съдебата палата? Ще станат, разбира се, стига главният прокурор Сотир Цацаров да ги предложи. Или поне да не се възпротиви. А прокурорите от цялата страна просто ще ги изберат. Без да задават въпроси, без да изказват мнения – просто ще вдигнат ръце или ще натиснат копчетата на компютрите си. Както вече показаха, че могат. И това е най-горчивият извод от провеждащия се в две поредни седмици избор на прокурор, който да доизкара мандата на покойния вече Камен Ситнилски във ВСС.
Процедурата, според новия Закон за съдебната власт, изисква лично гласуване от всеки магистрат – практиката да се избират делегати, които да гласуват от името на колегите си, вече е премахната. Затова и изборът се провежда в два поредни уикенда: през първия се изслушват кандидатите, а самото гласуване става седмица по-късно.
Пак според Закона за съдебната всеки съдия, прокурор или следовател можеше да направи предложение и да кандидатира свой колега за член на ВСС. Възможност, от която обаче мнозинството от прокурорите просто отказа да се възползва – освен обвинителите от Хасково и Пловдивския апелативен район, които издигнаха кандидатурата на колегата си от Хасково Розалин Трендафилов. Който така се оказа и единствен кандидат за стола, овакантен от Ситнилски.
Розалин Трендафилов е безспорно доказан професионалист, магистрат от кариерата, с 39 години стаж зад гърба си и най-вече неомърсен от публични скандали. И е достоен кандидат – в това спор няма.
Бедата обаче е, че покрай неговия избор лъсна фактът, че че колкото и да се тупат по гърдите политиците, че изтрили в закона "единоначалието" в прокуратурата, то все още си е там. И е непокътнато.
И това е видно не само заради липсата на други кандидати и липсата на каквато и да било активност по издигането на такива. Не и заради подозрителното съвпадение, че единственото предложение за нов член на ВСС дойде точно от Пловдивско, откъдето всъщност "изгря звездата" и на сотир Цацаров. А най-вече заради начина, по който протече самият избор – поне в първия ден от провеждането му – 14 януари. Тогава, за първото си истинско общо събрание в зала "Универсиада" трябваше да се съберат всички обвинители – общо 1507 в страната. Дойдоха обаче по-малко от половината: едва 670 – главно от столицата и по-близките до нея градове. Вероятно другите са се уплашили от снеговете. Или може би от безсмислието в цялото упражнение – да бият стотици километри път, за да наблюдават как върви едно състезание без състезатели и с напълно ясен резултат.
Самото събрание пък приключи за няма и три часа и протече в духа и традициите на старите Отечественофронтовски сбирки. Първо Цацаров поздрави присъстващите. После се решиха техническите въпроси по провеждането на избора. Дойде ред и кандидатът да се изкаже и човекът чинно изброи приоритетите в концепцията си: усъвършенстване на начина, по който става атестирането на прокурорите, развитие на системата за случайното разпределение на делата и преписките, достойно заплащане на магистратите и достатъчен бюджет на съдебната система, реформа на съдебната карта, въвеждане на модерните технологии в работата на обвинителите. Ръкопляскаха му.
И последва тишина. Никой от присъстващите не попита нищо и не каза нищо. Мъртвило. След което обвинителите просто се разотидоха.
А тази събота от прокурорите се очаква просто да гласуват за единствения кандидат в "надпреварата". С което "изборът" ще приключи. Пак в духа и традициите, които помним от миналото.
Впрочем, май на никого не му прави впечатление, че все по-често "изборите" в прокуратурата протичат точно така: с участието на един-единствен кандидат, който се състезава само със себе си.
Да му е честито на прокурор Трендафилов, нямаме лоши чувства към него. Само се питаме за каква реформа и за каква "независимост" на магистратите ни говориха толкова, че чак ни проглушиха ушите? …
