Когато се подписваха енергийните споразумения за АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и нефтопровода "Бургас – Александруполис", или т.нар. голям шлем, се изприказва маса нещо колко важни стъпки са предприети за диверсификацията на енергийните източници и трасета и как реализацията на тези проекти ще има важен принос за енергийната сигурност не само на България, а и на Балканите. Е, по различни причини нито едно от тези начинания не видя бял ден. Това, което ги обединява обаче, са сериозните харчове за всяко от тях, които продължават и до ден днешен, а по всичко личи ще продължат и занапред.
Без съмнение, най-много пари бяха загробени в проекта "Белене". Съгласно решението на арбитража в Женева в края на миналата година страната плати на "Атомстройекспорт" цялата сума по загубеното дело, възлизаща на 601.6 млн. евро. При произнасянето на съда в Швейцария единият реактор беше напълно готов, а другият построен на 92 процента. По-късно стана ясно, че на руснаците е поръчано да произведат изцяло и втория блок, за да може България да разполага с пълния комплект, ако реши да размрази проекта за втора атомна или успее да намери купувач за него. Към днешна дата цялото оборудване вече е напълно завършено и окомплектовано, но така и не се знае колко ще трябва да се бръкнем за доплащането, откъде ще се осигурят парите и дали ние или производителят ще плати транспортирането на техниката от Русия до нашата държава.
Отделно в площадката на АЕЦ "Белене" досега са налети 1.305 млрд. лв., съобщи преди време от трибуната на Народното събрание енергийният министър в оставка Теменужка Петкова. За дейността на архитект-инженера на проекта са отишли 392 млн. лв., за демонтаж на изградени сгради – 198 млн. лв., за придобиване на активи в процеса на строителство (сгради и друга инфраструктура) – 124 млн. лв., както и 63 млн. лв. за старото оборудване по първия проект на "Белене". Къде са потънали останалите към половин милиард лева така и не се разбра. Но пък стойността на въведените в експлоатация активи на централа е малко над скромните 83 млн. лева – съоръжения и спомагателни бази, сред които складове, пристанище и др., изградени предимно през 80-те и 90-те години на миналия век.
Подобна дивотия едва ли може да се случи където и да било другаде по света. И лошото е, че засега няма никакви положителни изгледи страната да успее да избие поне част от тези средства, които тепърва ще се увеличават. Очаква се компонентите за атомната централа да пристигнат в началото на април, след което ще трябва да се плаща всеки месец за тяхното съхранение и опазване. В същото време дебатът дали ще се рестартира проектът, дали ще се обявява процедура за неговата приватизация, или ще се търси продажба на оборудването със съгласието на "Росатом", отново потъна в глуповати политически спорове и при предстоящия няколкомесечен властови вакуум скорошно решение не се очертава.
Печално завършиха и намеренията за изграждането на газопровода "Южен поток" на наша територия. След като през 2014-а руският президент Владимир Путин заяви, че планираните количества синьо гориво ще се пренасочат към Турция, дейностите по съоръжението рязко спадаха, но разходите около проектната компания "Южен поток България" продължиха да се трупат. В средата на миналата година депутатът от Реформаторския блок Настимир Ананиев оповести, че през 2015-а в нея са се давали средно по 125 хил. лв. за заплати.
"През януари е имало 34 души на трудови договори, през февруари вече са 32-ма, през март стават 31, а до декември стават 18. Средно на 26 души на месец се дават по 5000 лв. заплата на всеки", коментира Ананиев. Заради медийния шум това разточителство постепенно беше ограничено. Неотдавна Теменужка Петкова отчете, че за миналата година разходите на "Южен поток България" възлизат на общо 1 364 582 лв. и към декември броят на наетите е сведен до трима човека. Единият от тях е назначен по трудов договор и месечното му възнаграждение възлиза на 3806 лв., а останалите двама са по граждански договори, като общата сума, която им е изплатена, е в размер на 2950 лева.
Експертите смятат, че намаляването на персонала вероятно е стъпка към замразяване на "Южен поток България". Компанията обаче ще продължи да съществува, за да се съхрани възможността за бъдещо използване на активите й за други български проекти, като например измисления от втория кабинет на ГЕРБ газов хъб.
Своето нерадостно съществуване продължава и последната отломка от Големия шлем – регистрираната в Холандия "Транс Болкан пайплайн Б. В.". В нея страната участва чрез "Проектна компания нефотопровод Бургас – Александруполис БГ". България се отказа от тази тръба още през 2011-а, като решението на парламента за денонсирането на подписаното между България, Русия и Гърция споразумение се взе през март 2013-а. Дори бе заведено дело за ликвидирането на фирмата пред търговския съд в Холандия, но впоследствие то беше прекратено. Появи се мъглявото официално обяснение, че гърците са предложили тя да продължи да съществува като основа за съвместни инфраструктурни проекти между нашите две държави. Само че как точно ще стане тази работа, след като и Русия има дял в дружеството, не е известно. В "Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ" са затворени 24.27 млн. лв. под формата на капитал. От създаването й през 2007-а до края на 2014-а тя има натрупани загуби за 7.406 млн. лв., а отрицателният й финансов резултат е 770 хил. лв., съдейки по нейния последен публикуван отчет за 2015-а. Иначе за заплати на тримата членове на управата – Александър Гаргов, Мария Веселинова и Иван Еничеров, са изхарчени 67 хил. лв., а разходите общо за персонала и осигуровки са 115 хил. лева.
