Само един кандидат за кредитен посредник подаде зокументи за регистрация в БНБ до крайния срак – 21 януари. С новия Закон за кредитите на недвижими имоти на потребителите от тязи година се въведе един нов за българското законодателство регистрационен режим на кредитните посредници, който режим е в съответствие с Директива 2014/17/ЕС.
Стотици хора, които така или иначе работят за банки като посредници, предпочетоха сенчестия бизнес. Оказва се, че става дума за поредният неработещ закон.
Защо?
„БАНКЕРЪ“ попита Нася Александрова, управител на единствения посредник подал документи за регистриране САНУК ООД. Тя каза, че разходите по тази регистрация са чувствителни – таксата на БНБ, застраховката и други съпътстващи разходи. Това вероятно е основната причина за бягство от официализирането на дейността.
След приемането на закона, приета бе и наредба на БНБ, която регулира в детайли дейността на кредитните посредници. Най-съществените моменти в нея са крайният срок – 21.01.2017 – в който кредитните посредници трябва да подадат документи до БНБ за регистрация, за да могат да продължат дейността си. За регистрацията е предвидена такса в размер на 3000 лева. Другото основно изискване за упражняване на дейност като кредитен посредник е наличието на застраховка „Професионална отговорност“. При настъпили промени в обстоятелствата, кредитният посредник има срок от 15 дни, в който да уведоми за това БНБ. Документите за тези промени се подава в електронен формат и се заплаща такса в размер на 500 лв. Същото важи и за случаите, когато посредникът реши да упражнява дейността си в друга държава – таксата и уведомяването на БНБ. Това обясни адвокат Емил Трифонов.
Проблем почти до последния момент беше и това, че застрахователите отказваха да пуснат специализирания продукт застраховка „Професионална отговорност“ за кредитен посредник. Те не виждаха смисъл в това да правят продукт, за който няма търсене. Единствена Общинска застрахователна компания излезе с подобен продукт на цена 1000 лв.
А тази полица е важна, защото дейността е рискова. Тя се изразява в представяне или предлагане на потребители на договори за ипотечен кредит, съдействие на потребители при извършване на подготвителни или преддоговорни действия във връзка с договори за кредит, както и сключване на договори за кредит от името на кредитора. Интересен момент тук е дали в резрешителното има опция за предоставяне на съвет или не. Александрова обясни, че те са поискали вписване без право да предоставят съвет. Това било по-малко рисково, а и клиентът най-добре знаел кое е добре за него.
„Имаме контакти с голям брой банки, искаме оферти от тях, след това обясняваме кои са силните и кои слабите страни на отделните оферти, вземайки предвид конкретните желания и възможности на клиента. Вземаме предвид всички допълнителни изисквания освен лихвите – такси, застраховки (в детайли тяхното покритие), срокове за плащането им и др. Внимателно обясняваме разликата между плаваща и фиксирана лихва. Накрая оставяме клиентът да реши сам“, обяснява Александрова.
Предпоставка за извършване на дейност като кредитен посредник е вписване в специален регистър на Българската народна банка.
В закона подробно са описани всички изисквания, които трябва да изпълни всеки един желаещ да получи лиценз за кредитен посредник. Едни от основните изисквания за регистрация се състоят в това всички кредитни посредници да имат добра репутация, да имат нужната компетентност и знания в областта на кредитирането, както и да имат застраховка „Професионална отговорност“. В рамките на един месец след подаване на необходимата документация и при спазване на всички законни изисквания, кредитния посредник се вписва в регистъра на БНБ. В регистъра се съдържа информация, идентифицираща цялата дейност на кредитния посредник, услугите които предлага и обхвата на неговата дейност.
С цел да се осигури един равен по възможности пазар за регистрираните кредитни посредници, те могат да са както всички видове търговци по смисъла на Търговския закон и също така могат да бъдат физически лица. Предвидено е регистрираните кредитни посредници в България да имат право да извършват дейност на територията и на целия Европейски съюз след като се спази процедурата по уведомяване на компетентните органи на съответните държави членки.
Установени са и обстоятелствата, при които БНБ може да откаже регистриране на кредитен посредник или да заличи вече регистриран такъв. Ако се откаже вписване на заявителя, той ще има право да кандидатства отново след 6-месечен срок. Уредена е и забраната кредитните посредници да възлагат извършваните от тях дейности на други лица. Определени са принудителни административни мерки и налагане на санкции от КЗП и БНБ при неизпълнение на изискванията на закона от страна на кредитните посредници.
Законът допуска възможността кредиторите да събират от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но забранява събиране на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и за повторно събиране на такса за едно и също действие.
Кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит.
„Така на практика услугата е напълно безплатна за клиентите ни. Ние „печелим“ от комисионите от банките, които варират от 0.8 до 1.25%, в редки случаи до 1.5% от размера на заема“, каза Андреева.
В средата на 2016г. Народното събрание прие закон за кредитите за недвижими имоти (по нататък „ЗКНИП“), изготвен в съответствие с европейското законодателство и изисквания. Основна цел на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на условия за вземане на информирано решение при получаване на кредит, както и да осигури условия за отговорно поведение на кредиторите и кредитните посредници при предоставяне на кредити за недвижими имоти.
Как новия закон защитава кредитоискателите и какви са правата на потребителите на ипотечни кредити?
Предоставяне на обща информация
Съгласно ЗКНИП кредиторите са длъжни да осигурят на разположение на потребителя по всяко време обща информация за предлаганите кредитни продукти, в т.ч. данни, идентифициращи кредитора; целите, за които може да се използва кредита; видовете обезпечение; възможния срок; вида на лихвения процент; представителен пример за общия размер на кредита, общите разходи по кредита, ГПР по кредита и друга релевантна информация подробно описана в чл. 5 от закона.
Предоставяне на преддоговорна информация
Кредиторът или кредитният посредник е длъжен да предостави на потребителя персонализирана информация за предлагания кредит, необходима за сравняване с други предлагани на пазара кредити, както и за оценка на възможните последици за потребителя. Информацията се предоставя на хартиен или друг траен носител в стандартизиран европейски формуляр съгласно приложение № 2 от закона.
Предоставяне на информация от кредитния посредник
В достатъчен срок преди предоставяне на услугите си кредитният посредник е длъжен да предостави на потребителя обща информация включваща идентифициращи данни; наименование на регистъра, в който е вписан и регистрационния номер; дали предлага услуги по предоставяне на съвет; таксите, дължими от потребителя на кредитния посредник за услугите, както и информация относно процедурите за подаване на жалби.
Предоставяне на разяснения от кредитора или кредитния посредник
Кредиторът или кредитният посредник е длъжен да предостави на потребителя разяснения относно предлагания договор за кредит и всяка допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, позволяващи му да прецени доколко предлаганият кредит или допълнителна услуга съответства на неговите потребности и финансово състояние.
Обвързващо предложение от кредитора
Предоставянето на проект на договора за кредит на потребителя, съдържащ всички индивидуално договорени между страните условия по него, се счита за отправяне на обвързващо предложение от кредитора. След получаването на проекта на договора за кредит потребителят разполага със срок от 14 дни за взимане на решение за сключване на договора за кредит.
Договор за кредит за недвижим имот
Законът въвежда задължителни реквизити от съдържанието на договора за кредит, в т.ч. срокът, общият размер на кредита, условията по усвояването, условията по погасяването, лихвеният процент по кредита, годишният процент на разходите и общата дължима сума по кредита.
Съгласно ЗКНИП кредиторът е длъжен да предостави на потребителя право на избор във връзка с обезпечаването на кредита, като потребителят следва да реши дали да сключи договор за кредит, при който кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението по договора, или да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение потребителят отговаря с цялото си имущество.
Такси и комисиони
Годишен процент на разходите
Стойността на годишния процент на разходите по договора е задължителен реквизит от договора за кредит, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, изчислени на годишна база от общия размер на предоставения кредит, съгласно определена от закона формула. Съгасно ЗКИНП годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута.
Предсрочно погасяване на кредита
Съгласно ЗКИНП потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. Когато кредитът е погасен преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски, кредиторът има право на обезщетение в размер на 1% от предсрочно погасената сума по кредита. Кредиторът няма право на обезщетение при предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му.
Жалби на потребители
Потребителите имат право да подават жалби, свързани с договори за кредити за недвижими имоти до КЗП.
Sanuk е БЕЗПЛАТЕН кредитен консултант, който ще Ви помогне да изберете най-изгодния ипотечен кредит от водещи банки, наши партньори. На разположение сме във всеки един етап от процеса на кандидатстване.
