Висшият съдебен съвет прекали. Да се изправиш срещу магистратите от цял един съд, при това най-големият в България и да кажеш, че пет пари не даваш за тяхното мнение, изглежда чиста гавра. А точно това се случи във вторник (24 януари): след като общото събрание на съдиите в Софийския районен съд посочи кого иска за временен шеф – съдия Албена Ботева, ВСС просто отхвърли тяхното предложение. И реши да открие процедура, с която да посочи свой претендент, който да управлява съда до избирането на титулярен ръководител. Без кой-знае колко смислени мотиви – единственото отчетливо откроено "прегрешение" на съдия Ботева беше, че тя и досега е била в ръководството на СРС (като заместник-председател и член на екипа на Методи Лалов). Но е подала оставка заедно с цялото ръководство на съда.
Решението на ВСС съвсем очаквано роди заплахата за нов протест пред вратите на ВСС – втори за по-малко от месец. Разликата е, че този път дори тези, които не харесваха Лалов като шеф на СРС, сега застават на страната на съда – в защита не на друго, а на съдийската независимост. И просмукалото се в Закона за съдебната власт, въпреки яростната съпротива на депутатите, тяхно право да се самоуправляват.
Протестът получи подкрепа и от Съюза на съдиите в България. Веднага след гласуването срещу Ботева от ССБ обявиха, че застават зад "всички форми на легитимен натиск за осигуряване на законност и справедливост в дейността на Висшия съдебен съвет". От Съюза заподозряха ВСС, че с отхвърлянето на кандидатурата на Ботева кадровиците са заявили "неприкритата цел да бъде овладяно бъдещото управление на Софийския районен съд". И припомниха, че "много пъти този и предходните съдебни съвети са налагали властта си над разумния глас на т. нар. редови съдии, като са назначавали за председатели на съдилища неприети от колегиалната общност фигури, ползващи се обаче с доверието на нелегитимни фактори. Винаги това е водило до отслабване на авторитета на съдебната власт, до скандали и до безславно приключване на съответните мандати на така наложените председатели. В резултат на такива действия продължават тенденцията на спад на общественото доверие към съдебната власт, трайният престой на страната ни последно място в класациите по корупция в Европейския съюз и осъществяваният вече десет години мониторинг върху правосъдието ни".
Както и да се развият събитията след протеста, когото и да назначат за временен шеф на Софийския районен съд обаче – пътят на този ВСС вече е ясен. Вече не остана магистрат в държавата, който да крие нетърпението, с което се чака разпускането на сегашните кадровици. А те си отиват: до края на мандата им остават само осем месеца и няколко дни.
Но по всичко изглежда, че за това време така и няма да видим някакъв своеобразен "катарзис", който да "смъкне" кадровиците до реалните проблеми в съдебната система, които видимо душат не само магистратите, но и гражданите. И че не само "замитаните" с години неуредици в СРС, но и проблемите във всички останали съдебни сгради в държавата няма да бъдат решени до края на този мандат. Нито с прозрачното кадруване или с принципността на дисциплинарните производства, нито със съдебната карта, нито дори с избора на следващия ВСС.
Седмицата изобилстваше от поводи за подобни изводи. Като се почне с предизвестения избор (събота, 21 януари) на единствения кандидат да седне в стола на Камен Ситнилски във ВСС – Розалин Трендафилов, мине се през безстрастно констатирания факт (вторник, 24 януари) как заради непроменената "съдебна карта" в момента за "бутиковите съдилища" в страната няма кандидати за председатели, та се стигне до анализите на Инспектората за "забавеното правосъдие", за което държавата продължава да плаща милиони левове обезщетения на потърпевшите граждани – заради съдебни дела, проточили се по 20 и повече години…
Всичко това е видимо "неважно" за настоящия ВСС – важно е обаче кой ще седне в председателския стол на Софийския районен съд. И той със сигурност няма да е случаен човек. А още по-малко ще е издигнат от съдиите. За тях очевидно независимостта е "мисия невъзможна". Точно толкова, колкото за ВСС изглежда невъзможен катарзисът…
