Инвеститорите не могат да преглътнат перспективата крайнодясната Марин льо Пен да стане президент на Франция. А наблюдаваният в последните дни скок на разходите за обслужване на френските задължения хвърля съмнение върху твърденията й, че погасяването на лъвския пай от националния дълг във френски франкове вместо в евро няма да донесе финансови страдания на икономиката. Всъщност дълговите пазари също са против Льо Пен.
Независимо дали са обективни, или не социологическите прогнози, че следващият президент на Франция няма да носи името Льо Пен, собствениците на дългови книжа все пак решиха да вземат съдбата си в свои ръце и да се застраховат срещу поредното "катастрофично" събитие, поради което се насочиха към германските облигации. В резултат доходността на френския десетгодишен дълг през миналата седмица скочи до най-високата си за последните четири години стойност към аналогичните германски книжа, които са еталон за еврозоната. В средата на тази седмица доходността на френските десетгодишни облигации бе 1.05% срещу 0.39% за германските.
Инвеститорите в дълг са най-притеснени от позицията на Льо Пен срещу еврото, която тя изложи напоително в двучасовото си телевизионно интервю на 9 февруари. В него тя потвърди плана си да поеме контрола върху "Банк дьо Франс" и да отпечата нови френски франкове, с които да погасява задължения по правителствените кредити. Два дни по-късно Льо Пен обясни, че "не може да изпълни обещанията си за интелигентен протекционизъм и за индустриална политика с единната европейска парична единица", която е "спирачка на икономиката и препятствие за възстановяването", защото "еврото не е валута, а политически инструмент".
Всъщност икономическият съветник на Льо Пен изложи още през септември 2016-а тези идеи пред председателя на "Банк дьо Франс" – Франсоа Вилероа дьо Галхо. А банкерът предупреди в началото на тази седмица, че ако Франция излезе от еврозоната, това би повишило разходите за обслужване на задълженията й с 30 млрд. евро. А тази сума е "еквивалентна на годишния бюджет на страната за отбрана". Льо Пен не е съгласна и настоява, че около 90% от френските дългове съответстват на френското законодателство и конвертирането им във франкове няма да доведе до глоби. Представителят на Франция в Европейската комисия Пиер Московиси пък заяви в интервю за агенция "Блумбърг" на 13 февруари, че "френският народ е свързан с еврото" и напускането на общността "ще е трагедия за еврозоната и катастрофа за Франция".
Според коментатора на агенция "Блумбърг" Марк Гилбърт като че ли най-безпристрастният "арбитър" в този спор са статистическите данни от десетилетието, предхождащо въвеждането на еврото (в началото на 1999-а), които са проследили пазарните очаквания доколко успешно ще е това парично начинание. Те сочат, че при всяка опасност за еврото разликата между доходността на десетгодишните френски и същите германски облигации се е разширявала. Тя е била ниска в "спокойния" период между 1990-а и 1992-а. След което е нараснала – между 1992-а и 1993-а, когато Италия, Испания, Португалия и Ирландия девалвираха валутите си. И отново се е свила в трите години преди еврото да стане финансова реалност.
Една от основните задачи на членството в еврозоната бе да въведе по-голяма икономическа дисциплина за участниците в проекта, да ограничи бюджетните им дефицити и да възпре натрупването на дългове. Тези намерения обаче не се увенчаха с особен успех.
Според прогнозите на ЕК дългът на Франция като процент от нейния БВП ще скочи до 92.3% през 2018-а срещу 96.4% през тази година и 92.3% през 2013-а.
Всъщност Франция не е най-онеправданата от проекта за единната европейска валута. Почти две десетилетия след въвеждането на еврото най-губещи сред 19-те страни членки се оказват италианците, сочат изчисления на "Блумбърг", за които са ползвани официални статистически данни на ЕС до 2015-а и прогнози за 2016-а. Брутният им вътрешен продукт на глава от населението през последните 18 години се е свил с 0.4% в реално измерение. А този резултат е по-слаб дори от гръцкия – през същия период реалният БВП на глава от населението е нараснал с 4 процента. На другия полюс безспорен лидер е Германия с 26.1% ръст на БВП на глава от населението от 1998-а досега. Французите пък могат да се похвалят с грубо 15% увеличение на този показател през същия период.
