Ставащото в съседна Румъния плаче за паралели с родната ни действителност независимо от ракурсите – политически, правосъден, социален, психологически, финансов. Със северните съседи делим обща история, граница и нрави, а в продължение на десетилетие сме под специално наблюдение в сферата на правосъдието. Трябваше обаче да се случат сегашните протести, за да се убедим, че Дунавът е чертата между нас и румънците, под която просто няма държава.
Протестният взрив в Букурещ се оказа толкова мощен, толкова близо и толкова приложим у нас, че т. нар. политическа класа там си глътна езика. След няколко години упражнения и ялови акции на тема антикорупция моралната й катастрофа е пълна, но цари убеждението, че обществената апатия е погълнала последната надежда за промяна. Ако отчаянието от покварата на трите ни власти обаче "излезе" на улицата, ще се окаже, че у нас няма институция, която си струва да бъде защитавана.
Управляващата в Румъния ляволиберална коалиция си взе белята с промените в наказателното законодателство на страната и предлаганата амнистия именно заради наличието на институции, които се ползват с изключително обществено доверие. При тази репутация и ефективност на антикорупционните агенции и наказателните съдилища правителството тръгна да обръща посоката на тъмно, с укази и постановления. Щом стана напечено, а даже президентът Клаус Йоханис излезе сред протестиращите, управляващите отвърнаха с контрапротести чрез футболни агитки. Но инатът им удържа до момента, в който вълната от недоволство стана неудържима, а Европейската комисия заплаши със спиране на еврофондовете.
По всичко обаче личи, че чудото няма да е за три дни и процесът тепърва ще ни "облъчва". Румънският министър на правосъдието Флорин Йордаке даде да се разбере, че няма да се откаже от промените в наказателните и наказателнопроцесуалните кодекси. Но те ще бъдат коригирани и разгледани в рамките на парламентарна процедура. Предстои и произнасяне на Конституционния съд, а президентът Йоханис опита да успокои топката. "Оставката на един министър е твърде малко, а предсрочни избори биха били на този етап твърде много: това е пространството за възможно маневриране", заяви държавният глава. И призова за силно правителство, което не изпълнява партийни поръчки и не управлява "през нощта и тайно".
Но позицията на протестиращите: "Не ви вярваме, няма да се предадем", остава. Както и призивът на опозицията да се запази бдителност, защото опасността не е отминала напълно и трябва да се сложи "край на опитите да се спасят корумпираните политици и да се нанесе удар на органите, които водят борба с корупцията". Както и да пренапишат законопроектите, всеки опит за декриминализация и амнистия ще бъде преценяван според постигнатото в обратната посока. А то се изразява в хиляди дела и присъди, върнали усещането за законност и справедливост след годините на посткомунистически грабеж.
У нас подобно нещо не се е случвало, макар че отдавна можеше и трябваше да се случи. Имаше и тук протести и обсади на парламента, скандалните политически ходове и промени в законодателството брой нямат. Но така и не се стигна дори до опит за създаването на работещо правосъдие, което да подтикне хората да го защитават енергично и масово от посегателства. Достатъчно е да припомним Закона за амнистията, внесен през пролетта на 2009 г. и приет в последните месеци на тройната коалиция. Тогава нарушенията по усвояването на средствата по предприсъединителните програми и еврофондовете доведоха до блокирането им и до риск държавата да връща милиони евро на Брюксел.
Наред с освобождаването на осъдени за престъпления с наркотици и за редуциране на наказанията при извършени множество престъпления амнистията предвиждаше тъкмо спасяване на корумпирани политически протежета в държавния апарат. И понеже осъдени сред тях нямаше, амнистията беше отнесена на по-ранна фаза – още преди да има влезли в сила присъди. Предвидено беше освобождаване от наказателна отговорност и от последиците на осъждането на всички лица, които до 1 юли 2008 г. са извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание. За замазване на очите беше направено изключение само за случаите, когато деянието е извършено в пияно състояние или са причинени тежка телесна повреда или смърт.
Веднага стана ясно, че амнистията осигурява безнаказаност за министри и чиновници с решаващи и контролни функции по управлението на европейските пари. При тази дейност доказването на умишлена безстопанственост е на практика непостижимо за българското правораздаване, затова се ползва текстът за непредпазливост като форма на вината. Колко образувани вече дела бяха прекратени и колко случая останаха неразследвани така и не се разбра. Но сред тях са някои от серията "Софийски имоти", срещу търновския кмет Румен Рашев, делото за бившия началник на дирекция в русенската областна администрация Димитър Маринов и други.
Но първият проект на Закон за амнистията беше написан от правосъдното министерство още през 2007 г. по времето на кабинета "Сакскобургготски". Той предвиждаше освобождаването на около 1500 затворници и трябваше да бъде приет по случай присъединяването на България към Европейския съюз. Отрицателните реакции в Народното събрание бяха достатъчни, за да спрат процедурата по разглеждането му, но година по-късно ведомството обяви, че започва повторна инициатива по изработването на закон за амнистията.
Работната група за изготвянето му беше оглавена от тогавашния заместник-министър Бойко Рашков. Измислен беше и нов мотив за законодателната инициатива – честването през 2009 г. на 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието. Съгласуваният с прокуратурата и с Висшия съдебен съвет проект се оказа далеч по-радикален, а тогавашният правосъден министър Миглена Тачева настояваше той да не бъде коригиран.
Под претекста да се справим с пренаселеността в затворите съгласно европейските изисквания, законопроектът предвиждаше освобождаване на около 3000 души, близо половината от които рецидивисти. В една от черновите на поредния мониторингов доклад на Европейската комисия беше направен коренно различен прочит: "В момент, в който се разследва системно източване на фондовете на Европейския съюз в България, амнистия, която спасява от наказателна отговорност висши чиновници с финансово-контролни функции, изпраща противоречиво политическо послание."
След изразеното от някои депутати несъгласие срещу освобождаването на затворници, извършили умишлени престъпления, проектът беше отхвърлен от парламентарната правна комисия. Но въпреки това беше внесен за разглеждане в пленарната зала. А обхватът на амнистията беше ограничен до непредпазливите престъпления. В този му вид той получи парламентарна подкрепа, а Тачева изрази бурно недоволството си с оценката, че "почти нямаме закон за амнистията". Отново не се разбра обаче колко точно са засегнатите, тъй като от правосъдното министерство и прокуратурата до последно се разминаваха в числата.
Ако днес в Румъния изобличават управляващите в стремеж към "защита от закона", какво да кажем ние?! У нас закони има, но прилагането им се торпилира по всички възможни начини, включително и с откровен отказ от правораздаване. Всеобщото чувство за безнаказаност и недоверие в правосъдието убива на свой ред естественото желание за подкрепа на институционалния ред. И не – стотиците хиляди протестиращи румънци не са платени протестъри, контролирани от Вашингтон и Брюксел. Затова протестът им ще успее.
