Зелените пари поскъпнаха в очакване на отчетите на председателя на Федералния резерв Джанет Йелън пред законодателите от щатския Конгрес. Тези доклади се представят два пъти годишно. Анализатори оценяват като силно посланието й към членовете на банковата комисия на Сената, произнесено на 14 февруари с акцент върху повишението на лихвите – за да се балансира икономиката, а не да се намалява огромното количество облигации в баланса на банката.
Йелън обясни, че лихвените проценти трябва да достигнат достатъчно високи равнища, които гарантират на Федералния резерв възможност да маневрира при търсене на средства за евентуалното им намаление, което да компенсира отслабване на стопанството. И едва след това централните банкери ще започнат да редуцират раздулия се до 4.456 трлн. щ. долара баланс на институцията. Защото това може да предизвика огромни усложнения на пазара на дълг и на икономиката като цяло, а тя трябва да бъде добре подготвена за такива случаи. Паричният комитет на централната банка ще продължи да реинвестира плащанията по главниците на падежа на облигациите от портфейла си до нормализиране на равнището на лихвите по федералните фондове. Преразглеждането на тази стратегия ще започне през второто полугодие.
Обясненията на Йелън дадоха основание на икономистите да предположат, че щатските парични стратези няма да започнат да свиват банковия баланс поне до 2018-а (вероятно дори след изтичането на мандата й на 3 февруари 2018-а). Той набъбна в резултат на масивните покупки на облигации и на гарантирани с ипотеки ценни книжа в отговор на финансовата криза от 2007-2009-а, довела до най-бавното възстановяване на щатското стопанство от края на Втората световна война.
Очакванията за базовата лихва по федералните фондове са тя да нарасне до 1.4% към края на 2017-а (с 34% вероятност първото повишение да стане още през март). Което все пак ще я остави под средната й стойност за последните 20 години – 2.3 процента.
Ден по-късно, на 15 февруари, законодателите от Републиканската партия разкритикуваха начина, по който Йелън ръководи Фед, и настояха тя да спре работата по финансовата регулация, докато президентът Доналд Тръмп не назначи нови парични стратези в централната банка. Той ще може да посочи три имена в седемчленния банков борд на управителите. В състава му в момента има две вакантни длъжности, а третата ще се освободи след оттеглянето на Даниел Таруло (в началото на април).
В напрегнатото изслушване пред комисията за финансови услуги в Долната камара на Конгреса републиканците показаха ясно, че ще продължат да притискат Федералния резерв да намали размера на огромните количества облигации в баланса си и ще определя лихвените проценти на базата на утвърдени математически формули.
Председателят на комисията Джеб Хенсърлинг заяви, че са налице "нула доказателства, че нулевите лихвени проценти и раздутият баланс на Федералния резерв са оздравили икономиката". Той планира регулаторна реформа, която включва и одит на Конгреса върху лихвената политика, когато централната банка не се съобразява с паричните правила. На това Йелън опонира, че подобна намеса в независимостта на Федералния резерв ще доведе до лоши икономически резултати.
Междувременно последните публикувани фундаментални показатели сочат, че щатското стопанство продължава да се засилва. Продажбите на дребно през януари са се увеличили с 0.4%, като най-голям принос за по-високия от очаквания ръст са имали покупките на електроника и бяла техника. Януарският индекс на потребителските цени пък е скочил с 0.6% спрямо декември и с 2.1% на годишна база – най-мощно от март 2012-а досега. Набиращото скорост вътрешно потребление в комбинация със затвърждаващата се инфлация и силният пазар на труда (с януарска безработица от 4.8%) са достатъчни основания Федералният резерв да повишат поне два пъти щатските лихви през тази година. А и самата Йелън заяви пред представителите от двете камари на Конгреса още на 14 и на 15 февруари, че не би било "умно" централната банка да чака прекалено дълго, за да повиши лихвените проценти.
Според проучване на "Бенк ъф Америка Мерил Линч", публикувано на 14 февруари, оптимизмът на инвеститорите и на бизнеса за развитието на щатското (а и на световното) стопанство е достигнал най-високата стойност от 2011-а насам.
Зелените пари загубиха част от спечеленото преди и малко след изявите на Йелън пред конгресмените и в следобедната европейска търговия на 16 февруари котировките се понижиха до около 1.0630 щ. долара за едно евро след като ден по-рано "докоснаха" максималните 1.052 долара за евро.
