14 години, 11 месеца и 24 дни – толкова е продължило дело за измама, извършена в София. Делото е връщано за допълнително разследване два пъти от наблюдаващия прокурор. После пък Софийският районен съд на два пъти пък го е връщал на прокурора заради съществени процесуални нарушения. При третия опит все пак се стига до процес, който се точи от 2009 до 2016 г. само пред първата съдебна инстанция. Докато накрая делото е било прекратено по давност.
Това на прост език значи, че извършителите на престъплението са се отървали без присъди. А пострадалите най-вероятно ще поемат "за своя сметка" всичките вреди от деянието. Защото държавата е задължена да им плати обезщетения само за безобразно забавения процес, но не и да покрие пълните вреди от престъплението, на което са станали жертва…
Това е само едно от общо пет скандално забавени производства за измами, които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) извади на бял свят в сряда (15 февруари) след проверки, извършени по сигнали на пострадали от забавено съдопроизводство. Другите случаи не са по-малко безобразни, сред тях има още едно, което също е надхвърлило 14 години "стаж" по чекмеджетата на "компетентните органи". Добре е да се знае и че четири от цитираните от ИВСС случаи са все от София – разследвани са под надзора на Софийската районна прокуратура и са се "превъртали" в Софийския районен съд. Петото обаче въобще не е успяло да стигне до съдебна фаза: било е спряно, за да се издирят обвиняемият и свидетелите, и така е дочакало абсолютната давност, след която е било прекратено.
Само за три месеца (от 1 октомври до 31 декември 2016 г.) са подадени общо 139 оплаквания срещу забавено държавно правосъдие, отчитат от ИВСС. Огромна част от тях: общо 92 на брой, вече са признати за "основателни", като всяко трето производство "извън нормите" е било наказателно.
Сега държавата ще трябва да плати: пак за тези три месеца са сключени около 70 споразумения с пострадали от забавено правосъдие, които са приели да получат като обезщетение сума в размер на 117 660 лева. Останалите обаче най-вероятно ще съдят хазната за по-големи суми, защото максималният размер на обезщетението, който може да се получи със споразумение по Закона за съдебната власт, е едва 10 000 лева.
Защо се стига дотам? Това се знае прекрасно, при това от години. Казвали са ни го както с докладите от Брюксел по ежегодния мониторинг, така и от съда в Страсбург. Най-общо причината е калпава работа – при това на всички нива в системата – както в досъдебната, така и в съдебната фаза.
В доклада на ИВСС се посочват причините за забавяне на делата извън "разумните срокове": пропуски както в досъдебното производство, така и на съдии при подготовката на делата в закрито заседание, нарушаване на процесуалните срокове за образуване и движение на делата, неспазване на сроковете за постановяване на съдебните актове, недобра организация на доказателствената дейност в процеса, неритмично насрочване на открити съдебни заседания, непознаване на материалния и процесуалния закон, което води до отмяна на съдебните актове по реда на инстанционния контрол….
Това са констатации, които са известни от години. В един от поредните си мониторингови доклади (този за напредъка на правосъдната ни система през 2015 година), евроекспертите написаха следното: "Основният определящ фактор за качеството и ефикасността на съдебната система трябва да бъде степента, в която правосъдието се осигурява от тази система – дали гражданите могат да разчитат на правосъдната система, за да получат справедливо обезщетение, дали извършителите на престъпления се преследват ефективно и дали правосъдието се раздава и се смята, че се раздава в съответствие със закона…"
С две думи, основният критерий, по който не само в Европа, а и в цял свят се определя доколко съдебната власт на една държава тежи на мястото си, е доверието на гражданите. А тяхната оценка стъпва не върху таблици и отчети, пълни с куха стъкмистика, а върху реалното им усещане, че получават не само бързо, но и качествено и най-вече справедливо правосъдие.
Но колко да е справедливо и качествено едно правосъдие, което всяка година прекратява по давност десетки хиляди наказателни производства – основно срещу неразкрити извършители или такива, които се знаят, но своевременно са успели да духнат в чужбина? Или което се точи 14 години?
