Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Стана ясно, че ЕЦБ не само няма намерение да спира програмата си за парични стимули за банковата система на еврозоната, но смята да преосмисли политиката си да приема ценни книжа като залог при още по-голяма либерализация – ще рече книжата на различните държави да се третират еднакво. Фед пък подготвя пазарите за поредно затягане на кранчето на финансовите облекчения. Очаква се също още през следващия месец основната лихва на най-голямата световна икономика да се покачи.
Такъв разнобой в политиката на двете централни банки не се случва за първи път, но доведе до сериозно раздвижване на пазарите. Лихвеният диференциал между 10-годишните щатски и немски държавни облигационни емисии се разшири и достигна 216 базисни точки срещу само 201 точки от края на януари.
Предстоящите избори във Франция, натоварени със заряда на несигурността, както и предстоящият BREXIT (и евентуалният GREXIT) увеличиха страховете и подтикнаха инвеститори и дилъри към покупката на държавни ценни книжа, имащи славата на сигурни и надеждни инвестиции. В същото това време повишаващият се оптимизъм за растежа на световната икономика и все по-добрите данни за корпоративните печалби увеличават цената на акциите. Това са и основните причини цените и на държавните, и на корпоративните книжа да се повишат драстично.
Щатският индекс DJIA вече надскочи доскоро немислимите 20.700 пункта – абсолютен рекорд за всички времена. Преди три седмици стойността му беше 19.900. Немският DAX пък е напът да счупи рекорда от 12.390 пункта на 10 април 2015 година. В сряда успя за малко да надскочи 12.000 пункта, стартирайки от 11.500 преди две седмици.
Цените на полските еврооблигационни 10-годишни емисии скочиха с по 15 цента, а тези на Румъния и Чехия – съответно с 40 и 50 евроцента.
Цените и на нашите облигации, търгувани на международните финансови пазари, бяха повлияни от общата еуфория и се повишиха. Най-дългосрочните ни книжа с падеж през 2035 г. поскъпнаха с по 30 евроцента, а доходността им се понижи с 2 базисни пункта – до 3.28% на годишна база. Стойността на емисиите ни с падежи през 2028-а и 2027 г. се повиши с по 20 цента, а доходността им се понижи с по 2 базисни пункта – съответно до 2.39 и 2.21% на годишна база. С 30 евроцента поскъпна емисията с падеж 2024 г., а доходността й се понижи с 4 базисни точки – до 1.63% годишно. Цените на по-краткосрочните ни книжа с падежи през 2023-а и 2022 г. се търгуват с по 5 цента повече, а възвръщаемостта на инвестицията в тях се понижи с по 1 базисна точка – до 1.24 и 0.85% на годишна база.
В рубриката "Невероятно, но факт" може да попадне проведеният на 20 февруари аукцион за реализация на книжа със срочност до падежа й четири години. Достигнатата средна продажна цена осигурява годишна доходност от едва 0.18% на годишна база. Невероятно е също, че доходността на еврооблигационната ни емисия с падеж също след пет години е 0.86%, т.е. с 68 базисни точки по-висока. !!!!! Евгений да види за какво става дума?!!!! Дори хеджирана с лихвен суап същата емисия ще носи 0.66%, което отново е повече с 48 базисни точки. Ето защо в Министерството на финансите са супер доволни, че доходността на деноминираните ни в левове облигации с падеж през 2021 г. са с рекордно ниска доходност.
Няма публикуван до момента емисионен календар за месец март, най-вероятно няма и да има такъв, така че в скоро време да не очакваме организирането на нови аукциони за продажба на държавни ценни книжа.
