Сделката за поглъщането на Лондонската фондова борса (LSE) от германската "Дойче бьорзе" на стойност 13 млрд. щ. долара се озова в задънена улица. И въпреки уклончивите обяснения на двете страни анализаторите са единни в мнението си, че мотивите за провала са политически.
Началото на края бе поставено в късните вечерни часове на 26 февруари с неочакваното решение на отговарящия за честната конкуренция еврокомисар Маргрете Вестагер да поиска от LSE да продаде платформата си за търговия на италиански правителствени облигации MTS. Това се оказа предварителното условие за одобрението на основната сделка. И макар това изискване да изглежда на пръв поглед техническо, а не политическо, мнозина съзряха в него възможност лондончани да се откажат от обединението с германците. И те го направиха часове след огласените претенции на Вестагер. В официално изявление LSE обясни, че е "твърде невероятно" да бъдат постигнати задоволителни условия за поисканата продажба и че подобен акт ще навреди на отношенията на английското тържище с италианските регулатори.
Очевидно лондончани не са склонни да се бъркат в италианските финанси точно в този момент. Едната причина е оттеглянето на бившия премиер Матео Ренци и от управлението на държавата, и от председателския пост на Демократическата партия. Всичко това отслаби левоцентристкото правителство и увеличи влиянието на популисткото движение "Пет звезди". Другата причина е влошаването на макроикономическите фактори на Ботуша, по-специално публичният дълг, набъбнал до почти 133% от БВП. Което предизвика предупреждението на Европейската комисия, че може да открие "процедура за прекомерен дефицит срещу Италия".
Така в нажеженото след референдума за BREXIT политическо противопоставяне между Лондон, Париж, Франкфурт и Брюксел се включи и неособено гласовитата досега Италия.
Сагата продължи с репортажа на агенция "Ройтерс" от 27 февруари, че председателят на LSE Доналд Брайдън се е свързал с борда на "Дойче бьорзе" след започналото разследване за възползване от вътрешна информация при търговските операции срещу главния изпълнителен директор Карстен Кенгетер. Което го прави неподходящ за тази длъжност. На това представителите на германското тържище отговорили, че засега вината на Кенгетер не е доказана и е прекалено рано за подобни твърдения, твърдят запознати с кореспонденцията.
От германската провинция Хесе, която регулира дейността на "Дойче бьорзе", пък отдавна бият барабана, че според постигната между двете страни договореност централата на обединената структура ще е в Лондон. И обещават да я преразгледат, ако оцелее след зорката "дисекция" на Брюксел – мисия, която за момента изглежда невъзможна. Ръководството на LSE от своя страна напомня, че условията на сделката, включително и за местонахождението на холдинговата компания, са определени и не подлежат на преговори.
Очевидно, тънките политически сметки и заложените интереси, в комбинация с опасенията на антитръстовите органи, вкарват обединението в "трета глуха". И помрачават оригиналната му цел – създаването на доминиращ европейски борсов оператор във всички направления – от индексите до пазарите на ценни книжа и клиринг, с дейност в над 30 държави и с потенциал да се превърне в най-рентабилната компания в бранша. Не липсват и анализатори, които смятат, че сделката може да хвърли мост между финансовите центрове точно когато политиците заплашват да ги откъснат един от друг.
Юристи коментират, че "Дойче бьорзе" може да протестира решението на ЕК пред европейския съд в Люксембург. Защото е обичайната практика на компаниите да изчакват вето на регулаторите по сделките им, вместо да се отказват от тях и да поискат от съдиите да обявят, че контролните органи са сгрешили.
