На фона на емигрантската истерия в Щатите и в Европа една група "преселници" са добре дошли във всяка точка на планетата – милионерите. Рекордните 82 хил. богаташи са сменили местожителството си, показва изследване на регистрираната в Йоханесбург фирма за пазарни проучвания New World Wealth. Това е с 28% повече, отколкото през 2015-а и с 60% над регистрираните мигрирали милионери през 2013-а, когато компанията започва да събира статистически данни по въпроса. Нещо повече, анализаторите от New World Wealth очакват скоростта на преселение на богаташите да продължи да нараства и да надхвърли 100 хил. броя през следващите две-три години. Въпреки че това е нищожен дял от световната емиграция, както и от "членуващите в клуба" на милионерите около 13.6 млн. души, заможните са ухажвани и глезени от приемащите страни както никога досега. А растящият контраст между бедните и богатите мигранти разкрива пренебрегваната досега форма на световно неравенство, както и разцвета на културата на милионерите без корени и без граници.
В данните на New World Wealth са включени само онези богаташи, които притежават активи за поне 1 млн. щ. долара (след приспадане на задълженията) и са се преместили в друга държава за поне шест месеца. Ако се прибавят и променилите или приели още едно гражданство, плюс онези, които прекарват част от времето си или притежават къщи в различни места по света, числото набъбва значително.
Картата на миграцията също се променя бързо. Най-предпочитаната дестинация за заможните вече е Австралия, която за втора поредна година е пред Съединените щати. Грубо 11 хил. милионери са се преместили там през 2016-а срещу 10 хил., избрали Америка. Канада е трета с 8 хил. "емигрирали", следвана от Обединените арабски емирства и Нова Зеландия.
Франция пък оглавява списъка на страните, от които милионерите бягат – 12 хил. напуснали богаташи през 2016-а. На второ място е Китай с 9 хиляди, следван от Бразилия, Индия и Турция.
Австралия е особено привлекателна за китайците заради сравнителната си близост до родината им, големия избор на частни училища, чистата околна среда и политическата и икономическата стабилност. Освен това, подобно на другите предпочитани "убежища", австралийските власти са създали специални програми за платени визи, улесняващи преселването на богатите емигранти. Страната въведе през 2012-а визовата опция "златен билет", която ускорява и улеснява получаването на жителство. Милионерите просто трябва да инвестират 5 млн. австрал. долара (около 3.8 млн. щ. долара), за да отговорят на изискванията на този план, познат официално като "Специална инвеститорска виза". Досега от нея са се възползвали над 1300 чужденци, от които почти 90% китайци. Правителството има и друг вариант за инвеститорска виза, позволяващ на кандидатите да инвестират 1 млн. австрал. долара (грубо 770 хил. щ. долара). Тя обаче е обременена с повече ограничения и изисква по-дълъг срок за получаване на право на жителство.
Другите две топдестинации – Канада и Щатите, също са въвели щедри визови предложения за богаташите. Американската ЕВ-5 изисква инвестиции в размер на 500 хил. щ. долара, въпреки че в Конгреса са внесени предложения за повишаване на сумата (която е непроменена от 27 години) до над 1 млн. долара.
Канада анулира през 2014-а една от основните си програми за инвеститорски визи, но остави в сила други опции за заможните чужденци. Според официалната канадска статистика броят на десетгодишните визи, издадени на китайски граждани, е скочил четворно между 2012-а и 2015-а – до 337 хил. души.
Основният мотив за емиграцията на китайските милионери е да изучат децата си в западни или в австралийски учебни заведения, което да им гарантира по-добро образование и контакти за бъдеща кариера. На второ място е битката на Пекин с корупцията, в резултат на която доста милиардери просто бяха заличени, а други подтикнати бързо да прехвърлят богатствата си зад граница.
За латиноамериканците личната сигурност върви ръка за ръка с доброто образование като основни причини за преселението им.
Колкото до бягството на богаташите от Франция, то е причинено от други главоболия. Става дума за религиозните сблъсъци и несигурността, докато по-високото данъчно облагане отстъпва на по-заден план.
Експертите по миграция също потвърждават, че най-значимата промяна в причините за преселението на заможните засяга данъчната тежест, която в продължение на десетилетия провокираше бягство в данъчни убежища като Монако, Швейцария или Каймановите острови. Днес милионерите търсят стабилни държави с финансови системи, способни да защитят активите им дори с цената на по-високи данъци. Което пък предизвиква основателни въпроси дали емигрантската политика на щатския президент Доналд Тръмп няма да отблъсне от САЩ предприемачите и талантливите индивиди.
