Пекин не се плаши (или поне не го показва) от последните коментари и заявки на официални представители на Федералния резерв, че ще започнат да повишават ударно лихвите още през този месец. Подобни изявления разлюляха юана. И китайските управляващи са готови да направят нужното и "да поддържат стабилната позиция на валутата в глобалната парична система", както и "да продължат да либерализират валутния й курс".
Това стана ясно от работния доклад на китайския премиер Ли Къцян пред годишното събрание на Националния народен конгрес (дефакто парламента) на Китай, който бе открит на 5 март и ще продължи да заседава до 15 март. Въпреки целия спектър от "сурови" вътрешни и външни предизвикателства Ли е оптимист, че страната ще постигне поне 6.5% годишен растеж през 2017-а.
Основните заплахи за китайското стопанство идват от по-високата скорост на лихвените увеличения в Щатите, която би довела до по-интензивен отлив на капитали (заради намаляващата разлика в доходността на китайските и американските активи) и ще натисне надолу юана. Своето влияние ще окажат и търговските разпри между Пекин и Вашингтон. Не са за пренебрегване и забавеният ръст, излишъците от индустриален капацитет, увеличеният жилищен фонд в малките населени места на страната и пораженията върху околната среда. Именно преструктурирането на икономиката с цел да бъдат премахнати изброените дисбаланси остава основната задача на кабинета. Изпълнението й навлиза в решителната си фаза, посочи китайският премиер.
В доклада му се потвърждава също, че монетарната политика ще бъде "почтена и неутрална", с известно намаление на целевите стойности в някои нейни аспекти. А наблюдатели от бранша не пропуснаха да отбележат сериозната промяна в коментарите за предполагаемото поведение на юана в сравнение с миналогодишното обещание за поддържане на стабилността на валутния курс на китайската национална парична единица на "подходящо и балансирано равнище".
Междувременно анализи на "Файненшъл таймс", публикувани в навечерието на китайския "конклав", сочат, че през 2016-а (пет години след като през 2011-а Китай изпревари еврозоната по размера на своя БВП) и китайската банкова система е изпреварила европейския банков сектор. Активите на китайските банки са достигнали 33 трлн. щ. долара в края на миналата година срещу 31 трлн. долара на кредиторите от блока на еврото. За конкурентите от Щатите това число е 16 трлн. долара, а за японските банки – е 7 трлн. долара.
Общата оценка на китайската банкова система надхвърля повече от 3.1 пъти размера на БВП на страната срещу 2.8 пъти за стопанството на еврозоната. Челната тройка на най-големите по размер на активите банки на планетата е съставена изцяло от китайски институции. Класацията оглавява "Индустриалната и търговска банка на Китай", следвана от "Китайската строителна банка" и "Селскостопанската банка на Китай". Четвърта е японската "Мицубиши Ю Еф Джей файненшъл груп", а пета е… отново китайска – "Банката на Китай". На останалите пет места са американската "Джей Пи Моргън Чейз", британската "Ейч Ес Би Си", френската "БНП Париба" и американските "Бенк ъф Америка" и "Уелс Фарго".
Икономистите обаче предупреждават, че огромният размер на активите на банковия сектор на Китай не би трябвало да е повод за празненства. Защото е характерен за икономика, зависима основно от финансирани от банките инвестиции и затлачена от неефективно разпределение на ресурсите, подложена е на огромен кредитен риск. Растежът на китайската банкова система е резултат на ударното нарастване на банковото кредитиране, започнало през 2008-а. Тогава Пекин въведе агресивни парични и фискални стимули като буфер срещу пораженията на световната финансова криза. Те помогнаха за стабилизирането на световния растеж в момент когато развитите държави са в дълбока рецесия. Но днес се вижда, че стимулите са съпроводени със значително прахосване на инвестиции, промишлен свръхкапацитет и опасни дългови равнища.
