"Капка по капка вир става". Тази народна мъдрост показва как трябва да постигаме големите цели: системно, упорито, дългосрочно. Точно по този начин трябва да подходим към влизането в еврозоната – със съзнанието, че за да влезем в нея, трябва да се сдобием с определено ниво на благосъстояние и устойчивост на финансите и икономиката.
При разразилия се през последните седмици дебат за влизане в клуба на богатите най-точната рецепта даде бившият финансов министър Муравей Радев. Той смята, че трябва да бъде постигнат национален и политически консенсус през следващите години, да бъдат извършени структурни реформи в ключови сфери на българската икономика и общество. И да докажем, че имаме устойчиви показатели за наличие на финансова стабилност. Стане ли това, България не само ще получи покана за участие в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото, но и ще последва влизане в еврозоната. Структурните реформи трябва да бъдат извършени в няколко много важни сектора.
Преди всички трябва да е пенсионноосигурителният. Той трябва да доведе до устойчива осигурителна система с ниво на пенсиите, които са поне наполовината от размера на средната пенсия в страните от еврозоната, без това да е свързано с големи дефицити в НОИ, които и в момента тежат като воденичен камък на държавния бюджет. Това е свързано както с увеличаване на постъпленията от осигуровки в НОИ, така и с решаването на демографската криза, с нарастване на работната заплата и промяна на съотношението между броя на работещите и пенсионерите в полза на първите.
На второ място – наложителна е реформата в здравеопазването. Качеството на здравните услуги също категорично трябва да бъде подобрено, да се разшири достъпът на хората до тях, без това да води до дефицити в здравната каса и до постоянна заплаха за фалит на болници поради неплащане към доставчици и персонал.
На трето място идва образованието. Нужно е да се създаде система, чийто продукт са знаещи хора с квалификация в онези сфери, от които икономиката и държавата имат най-голяма нужда. В същото време тя трябва и да възпитава, да утвърждава ценности, които са в основата на демокрацията и държавността.
На четвърто място е развитието на пазара на труда. В България няма гъвкав пазар на труда, който да удовлетворява потребностите на бизнеса. И причината за това са именно пороците на системата за пенсии и помощи и на образованието.
На следващо място, но не и по важност, е реформата в правораздавателния сектор – във всичките му звена: от следствието и полицията, през прокуратурата, до всичките му разновидности и на всички нива. Справедлив и бърз процес липсва в България. Корупцията остава невъзмездена, а отчасти и битовата престъпност. Но всъщност онова, което най-много стряска европейците, е мудното, неефективно и често корумпирано търговско правораздаване, което не дава гаранции на бизнеса, че ефективно може да защити правата си на собственост, вземанията си и активите си и го заплашва с огромни потенциални загуби.
В областта на икономиката – не можем да говорим за устойчивост на Маастрихтските критерии – особено на този за инфлация и за лихвени нива, ако не заменим сегашния икономически модел, в който бизнесът е ориентиран към услугите, с модел ориентиран към производството.
Да си припомним ситуацията на икономическия подем в България – 2007-2008-а, когато заради модела на икономиката – насочена към услугите, инфлацията и дефицита на търговското салдо, достигнаха двуцифрени числа. Това явление е недопустимо за държава, която е кандидат за еврозоната. То издава наличието на структурни икономически дефицити и неустойчивост.
В този ред на мисли няма как да влезем в еврозоната със сегашното пазарно поведение на повечето от фирмите, които според правилата на съвременното счетоводство не са действащи предприятия – с други думи, не отговарят на международните правила за финансова жизнеспособност и ефективност. Това бе ясно показано в проведения преглед на качеството на активите на българските банки.
Неслучайно в конвергентните доклади за България постоянно се говори за свръхзадлъжнялост на българския бизнес. Без да се реформират всички тези области, може да се окаже, че влизането на България в еврозоната ще е или една случайност, или доста тежко, да не кажем непосилно бреме, за икономиката на страната ни.
Така че Муравей Радев ще се окаже прав, настоявайки за създаването на дългосрочна стратегия за реформи, която да получи широка политическа подкрепа и да се прилага от всички правителства без отклонения. Случи ли се това, българите ще бъдат и по-богати, и по-стабилни. И всъщност няма да има значение има ли я еврозоната, или я няма.
