Поредните медийни разкрития за имотни измами въз основа на принудително изпълнение по запис на заповед активираха за пореден път спора кой се нуждае повече от защита – кредиторът или длъжникът. Същината е обаче друга – измамниците разчитат основно на безотговорността на длъжниците и дефицита на държавност в дейността на съдебните и съдебноизпълнителните органи.
След поредицата телевизионни предавания и реакция на правосъдното министерство Камарата на частните съдебни изпълнители излезе с позиция. Както стана ясно от репортажите, във всеки от оповестените седем случая принудителното изпълнение е извършено от частния изпълнител Иван Чолаков. Проверката на камарата показала
картина на системност в нарушенията и пропуските
най-вече в уведомяването на длъжниците. Впечатлението е обаче за оправдателен уклон под натиска на скандала, което засенчва проблема с персоналната защита на Чолаков.
Казаното от председателя на камарата Георги Дичев потвърждава мнението на запознати с дейността й, че Иван Чолаков се ползва със силни протекции – включително и за вкарването на съпругата си Радост Горанова-Чолакова в професията. Той е частен съдебен изпълнител за района на Софийския градски съд, а тя – за района на Окръжен съд-София, кантората й е в Сливница. Срещу Чолаков са били образувани 17 дисциплинарни производства, по шест от които има влезли в сила наказания. Най-тежкото от тях е обаче предупреждение за лишаване от права, което означава, че останалите са порицание или глоба, чийто долен размер по закон е едва 100 лева.
Дичев посочи още, че по три от проверените след репортажите седем дела на Чолаков нямало сериозни нарушения освен пропуск за събиране на авансови такси. За това, че изпълнителните листове са
издадени въз основа на фалшиви записи
на заповед, имало само съмнение. Поначало частните изпълнители нямало как да знаят истински ли е документът и не носели отговорност в тази насока.
По останалите четири дела имало нарушения, но те били на служители в кантората на Чолаков. По едно от делата те връчвали книжа извън района на действие на шефа си, и то на поставен под пълно запрещение. Друг длъжник по запис на заповед пък бил означен само с две имена, което е недостатъчно за идентификацията му. Залепена била и призовка на жилището по постоянен адрес на длъжници с настоящ адрес в Швейцария, след което принудителното изпълнение започнало преди края на четиридневния срок за възражение.
Изводът от проверката на камарата е, че тази системност на нарушенията може да се дължи на непознаване на закона или на немарливост на призовкарите, но отговорността за работата им носи съдебният изпълнител. Така е, но най-близката до ума версия е друга – че става въпрос не за невежество, пропуски или слаб контрол, а за умишлена дейност с престъпен характер. Камарата е взела единодушно решение за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Чолаков с искане за налагане на най-тежкото възможно наказание – лишаване от правоспособност за период от три години. Взети били предвид големият обществен интерес, изключително
тежкото уронване на престижа на професията
както и дисциплинарното минало на Чолаков.
Въпросите защо чак сега оставяме настрана. Макар че според Дичев миналата година са лишени от права шестима частни изпълнители, каква ще е реално наложената санкция на Чолаков не се знае. Дисциплинарната комисия на камарата може да наложи далеч по-леко от предложеното наказание – например да лиши Чолаков от права за няколко месеца. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд и санкцията може да бъде намалена допълнително или отменена. Не е ясно и дали дисциплинарната отговорност по някои от изпълнителните дела не е погасена от максималната тригодишна давност.
След проверка на ведомствения инспекторат правосъдната министърка Мария Павлова също се възползва от правото си да предлага образуване на дисциплинарни производства. Става въпрос за две изпълнителни дела, едното от които е по жалба на фирма, от чиято обслужваща банка Чолаков поискал незабавен превод на сума, без да е изпратил преди това запорно съобщение. Целта била да се избегне отговор на банката за евентуални предишни запори по искане на кредитори, които трябва да бъдат уведомени и включени при разпределянето на сумата по сметката на длъжника.
По другото дело
жена била осъдена по бързото производство
(въз основа на заповед за изпълнение) да заплати сумата от 2 400 000 лв. и 120 530 лв. разноски. Чолаков бил уведомен обаче с писмо от Софийския районен съд, че по посоченото в изпълнителния лист дело длъжникът е друг, а сумата е едва 9800 лева. Вместо да поиска проверка на представените от взискателя изпълнителен лист и заповед за изпълнение, той си затраял. И няма как да е случайно, щом като по въпросното изпълнително дело са установени и куп други нарушения. Медалът си има обаче и друга страна.
Георги Дичев увери, че камарата е решила да предупреди всички частни изпълнители да бъдат особено внимателни по делата с изпълнителни листове, издадени въз основа на запис на заповед. Заръката да направят и невъзможното да уведомят длъжника е похвална, но не може една законово регламентирана дейност да разчита на извънредни усилия.
Затова от камарата предлагат
промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
с която да отпадне възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. Добре е, че Дичев призна и ключовия проблем с призоваването, който лишава длъжниците от законовите възможности за защита.
В същото време Дичев подчерта с пълно право най-съществения проблем – този с безхаберието и андрешковщината на гражданите. Макар че е задължителна по закон, регистрацията на актуалния адрес (постоянен и настоящ) у нас се смята за пожелателна. Държавата не взима мерки срещу масовото погазване на разпоредбите в Закона за гражданската регистрация, което улеснява избягването на отговорност за правонарушения и насърчава злоупотребите. В развитите страни режимът е далеч по-строг и такива номера не минават – щом гражданинът декларира адрес, на който да получава уведомления, всичко изпратено на този адрес се счита за редовно връчено.
Споровете дали т. нар. заповедно производство като бърз способ за снабдяване с изпълнителен лист го има в белите страни или е изцяло българско творение не затихват. Бързо производство с такъв характер имаше и в стария ГПК, а според мнозина новият не ощетява повече длъжниците, напротив – охранява повече правата им. Сред юристите има крайни предложения както за отмяна на тази уредба или части от нея, така и сериозни корекции в нейни детайли.
Като например
последната дума в уведомяването на длъжника
да имат държавните призовкари. Или още за връчването на книжата да се назначава особен представител, което сега се прави едва след издаването на изпълнителния лист по отношение на недееспособни или отсъстващи длъжници. Предлага се още да бъде уеднаквен режимът на възражението срещу издадена заповед за изпълнение, като бъде премахната възможността изпълнението да не спира в случаите на т. нар. издадена заповед за незабавно изпълнение.
Други смятат обаче, че гражданският и търговският оборот не могат да бъдат спъвани само защото държавата в лицето на законодателната, изпълнителната и съдебната власти не си върши работата. Факт е, че повечето скандални измами стават с участието на официални органи с възложени им по закон правомощия. Но е факт също, че работещи законови механизми не бива да бъдат отричани в полза на бягството от задължения. Как обаче да намериш баланса в страна, в която най-големите крадци не си плащат дълговете?!
