Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Пазарите се консолидират в очакване на решението на централната банка на САЩ за лихвената политика. Със сигурност Федералният резерв ще затегне паричното кранче, като вдигне лихвите. В резултат на което финансирането на банките ще стане по-скъпо, както и кредитите към крайните клиенти. Винаги обаче има едно "но". И макар вероятността щатските централни банкери да не качат лихвите да е едва 2%, не се знае дали точно това няма да се случи. Ето защо пазарните участници чакат с притаен дъх да не би Федералният резерв да отложи оскъпяването на паричния ресурс за след март.
От края на 2008-а лихвата на Щатите се движи в диапазона от нула до 0.25 процента. През декември 2015-а тя се повиши с 25 базисни точки и с още толкова – в края на 2016-а, за да достигне до сегашните 0.5-0.75 процента. Увеличението на щатските лихви с нови 25 базисни точки ще затрудни финансирането на фирмите, ще снижи приходите – и респ. печалбите им, и ще забави тяхната експанзия. Поради тази причина цената на корпоративните книжа се понижи, дърпана надолу и от несигурната международна конюнктура. Омекнаха и котировките на суровия петрол поради очакванията за по-слабо търсене в обозримо бъдеще.
Щатите ще качат лихвите, но Европа дори не си и помисля да го направи. Което е в основата на поскъпването на долара. По-високите лихви на Федералния резерв са в унисон с очакването за по-високи стойности на инфлацията, което повиши и доходността на държавните ценни книжа, респ. снижи цената им поради обратнопропорционалната зависимост цена/доходност.
Двуседмичното покачване на цените на българските еврооблигационни емисии приключи. Под влияние на еуфорията, че намаляват шансовете на крайнодесните за победа на предстоящите избори във Франция, а с това и за излизане на страната от Европейския съюз, инвеститори и дилъри насочиха вниманието си към покупки на книжа, емитирани от държави от периферията на съюза, в това число и на българските.
През последните дни обаче пазарите се снишиха в очакване през следващата седмица Федералният резерв да вдигне лихвите. Това преди всичко предизвика покачването на доходността на нашите книжа до нивата им отпреди седмица. Най-дългосрочните с падеж през 2035-а, 2028-а и 2027-а продължават да носят съответно 3.1, 2.3 и 2.1% доходност на годишна база. Възвръщаемостта на инвестицията в по-краткосрочните ни емисии с падежи през 2024-а, 2023-а и 2022-а също се покачи до нивата отпреди седмица и в момента се търсят при 1.5, 1.1 и 0.8% на годишна база.
На вътрешния вторичен пазар търговията отново замря най-вероятно заради предстоящия аукцион. Министерството на финансите ще пусне допълнително количество книжа от държавната облигация с падеж след 10.5 години. На 20 март Българската народна банка ще организира търга за реализацията на 100 млн. лв. номинална стойност от тази емисия. Сумата е нищожна на фона на свободните свръхликвидни наличности на банковата ни система. Активите в нея достигнаха 92 млрд. лв., от които само 55 млрд. са раздадени на кредит, 14 млрд. са инвестирани в ДЦК и 5 млрд. – в недвижима собственост и други активи. По сметки при БНБ и под формата на пари в брой има над 18 млрд. лв., от които близо 13 млрд. са свръхрезерви. Това са пари, за които банките плащат на БНБ лихва от 0.4% и те "са в готовност" да бъдат раздадени за кредити или да се инвестират в ДЦК. Ето защо очаквам наддаването за покупката на допълнителното количество книжа да бъде оспорвано.
