Само преди седмица от Върховната административна прокуратура (ВАП) обявиха, че са установили груби нарушения на конституцията и законите в цели 172 наредби на местните общински съвети. Месец по-рано пак от ВАП съобщиха, че са открили други 112 нарушения в общинските наредби – този път проверката им обхващаше специално приема в детските ясли и градини. Преди това пък други 103 местни подзаконови акта "лъснаха" с нарушения при определяне на санкциите за движение по общинските пътища, забраните за паркиране, контрола върху продажбите на алкохол и цигари и др. Още по-преди пък имаше съобщения за проверки около разкопаването на градските улици и още нарушения – също в десетки и стотици. И така почти всеки месец.
В същото време от съдилищата не спират да валят новини за отменени общински решения: като се почне от незаконосъобразното вдигане на цената за автобусното билетче в София, мине се през отменените във вече десетки общини размери на такса смет, та чак до погребенията във Варна, които също попаднаха "на мушката" на съда…
Общото между всичките тези проверки и констатирани нарушения е все едно и също: с тях се бърка в джоба на обикновените граждани и местните фирми. Или им се вменяват задължения и условия, непредвидени в закон. А общинските съвети, при все възможността им самостоятелно да управляват местните общности, могат да го правят само и единствено в рамките на закона. И всякакво превишаване на тези рамки е недопустимо.
Как тогава става така, че общините нарушават законите? Кой трябва да осъществява контрол върху тяхната дейност? И как гражданите могат да се предпазят от злоупотребата с власт?
Законът за местното самоуправление и местната администрация установява, че контролът за законност на актовете на общинските съвети може на първо място да се упражнява от областния управител. Той не може да отмени решение на общинския съвет, но може да го върне обратно с мотивирано становище, в което да посочи какво според него е в противоречие със закона. А може и да спре изпълнението му, като го оспори пред съда. Същото би могъл да направи и кметът на общината. Макар че това правомощие на кметовете ги поставя в една шизофренна ситуация, защото в 99% от случаите точно те са вносители на въпросните незаконни разпоредби в общинските съвети.
Очевидно идеята на законодателя е била да се изгради модел на "разделение на властите", подобен на този, установен в държавата. И чрез този модел всяка от институциите на местно ниво да може да "възпира" другата, в случай че тя реши да злоупотребява с правата си.
Да де, ама в реалния живот се случва нещо друго. Защото в огромната част от случаите областният управител, кметът и мнозинството в местния парламент са все от една и съща партийна боя. И дали за удобство, дали от некомпетентност или просто от партиен интерес – избягват да се "ритат" един-друг. А така се стига до липса на контрол над актовете на местната власт.
Освен това е публична тайна, че подзаконовите нормативни актове, които приемат общинските съвети, масово се "преписват" – копира се действаща вече някъде уредба, която се "доукрасява" с няколко местни правила и готово. Само че така се копират и грешките, а и откровеното прекрачване на закона – понякога просто поради некомпетентност или дори обикновено непознаване на материята.
Единствената възможност за друг, външен на местния партиен "елит" контрол, може да дойде от страна на гражданите на общините. Те също могат да се обърнат към съда и да искат отмяната на незаконните разпоредби в местните наредби. Каква част от гражданството, особено в една малка община, ще тръгне на съдебна битка с кмета и общинския съвет лесно можем да предположим. А освен това на тях им трябват първо юридически познания, за да се усетят, че законът е нарушен. Второ: искат се пари за адвокат, който да им свърши работата в съда. И трето: нужен е и късмет, за да не се окаже председателят на местния административен съд братовчед или поне член на една и съща ловна дружинка с кмета например…
И остава последният шанс: Върховната административна прокуратура с нейните отдели по места и правомощието им да извършват надзор за законност над актовете на местната власт. Вярно, този контрол понякога е кампаниен, спорадичен и невинаги достатъчно задълбочен, но все пак го има. Прокуратурата не може да отмени незаконна наредба на общински съвет, но може да му направи предложение сам да стори това. А ако кметовете и старейшините си затраят – тя може да прати акта в съда. И там да се пребори за отмяната му. Подобни случаи има вече стотици.
В последните години резултатите, които идват точно от този вид контрол, са страшни. Но пък и твърде показателни: както за професионалното ниво на тези, които управляват общините, така и за степента на тяхната независимост.
И точно заради камарата груби безобразия, които се виждат при тези проверки, циркулиращата в публичното пространство наред с купищата други предложения за "реформи" в съдебната власт идея ВАП да бъде закрита, трябва доста внимателно да се осмисли. За да не стане така, че гражданите да загубят и това средство за отбрана срещу незаконните действия на местните си управници. Без да им бъде дадено в замяна друго.
Фрапиращи нарушения, установени от прокуратурата:
– Разпоредби, които въвеждат необжалваемост на наложени санкции до определен размер – което е в грубо противоречие с конституцията.
– Такси за детски градини, определени въз основа на доходите на родителите – плаща се толкова повече, колкото "по-имотно" е семейството. Това обаче е грубо нарушение на закона, който изисква определяне на такса за услугата, при това съобразена с разходите по осъществяването й. А на всичко отгоре е пряка дискриминация, за която общината може да бъде осъдена.
– Незаконни глоби и санкции – например при освободен от такса смет имот заради декларация, че той не се използва. Ако впоследствие се установи, че той все пак е използван, според местния общински съвет собственикът му трябва да плати глоба в размер на годишната такса за сметосъбиране и сметоизвозване, умножена по 3, 5 или 10 – по усмотрение на общинския съвет.
– Записване в детска градина или предоставяне на каквато и да било друга услуга срещу документ за липса на задължения към местния бюджет. Това е грубо нарушение на закона, който установява начина за събиране, ако трябва и принудително, на дължимите публични и частни вземания, дължими към общините.
– Изискване за плащане на такси за изпълнение на задължение на общинската администрация, установено в закон. Става дума не за услуга, а за задължение, което общината трябва да извърши безплатно (например издаването на акт за раждане). Такава такса обаче не се изисква, когато актът е издаден служебно, по инициатива на общината – а това води до нееднакво третиране на гражданите.
– Масово се изискват нотариални заверки при подаване на документи, за които законът не предвижда такава финансова тежест за гражданите.
– Изискване за предоставяне на схема, одобрена от главния архитект при издаване на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти в частни дворове и имоти – абсолютно незаконосъобразно според прокуратурата условие.
– Изискване за подаване на писмени заявления или получаване на разрешения за извършване на търговска дейност пред общинските дружества, управляващи гробищните паркове.
Жалбите срещу такса смет са десетки
Едни от най-често атакуваните общински правила са тези, с които се определя такса смет: план-сметката за съответната година и наредбата на конкретната община. Вече дори не е новина, когато съдът отмени тези наредби – това вече се случи в десетки общини.
Мотивите: Общият принцип за определяне на таксата се съдържа в нормата на чл. 67, ал.1 от Закона за местните данъци и такси. Тя предвижда, че размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци. Като изключение – ако не е възможно количеството да бъде определено, законът допуска размерът на таксата да се определя според броя на ползвателите на имота или пропорционално върху друга основа, определена от общинския съвет.
Общинските съвети обаче масово са в "изключението" и продължават да определят такса смет върху данъчната оценка на имотите на гражданите – просто така им е най-лесно. Само че при тази хипотеза те първо трябва да докажат невъзможността на всякакъв друг начин за отчитане на количеството отпадък, "произвеждано" от единица гражданин. А те не го правят.
Липсата на мотиви защо общините прибягват точно към данъчните оценки на имотите за определяне на такса смет е най-честият мотив, с който тя бива отменяна от съдилищата. "За разлика от данъка върху недвижим имот, дължимостта на таксата за битови отпадъци е обусловена не само от наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект, но и от фактическото престиране (б.ред.- предоставяне) и ползване на услугите, поради което необосновано предвиденото в атакуваното решение изчисляване на ТБО въз основа на данъчната оценка на имотите противоречи на същността на таксата, превръщайки я по същество в имотен налог", пише в едно от десетките такива решения на съда.
Бедата обаче е, че размерът на такса смет се определя година за година. А този срок от време е крайно недостатъчен едно такова дело да се "извърти" през двете съдебни инстанции – местния административен съд и ВАС. И така – докато таксата за 2016-а например бъде отменена с влязло в сила решение, току-виж общинският съвет вече приел тази за 2018 година. Освен това според едно от последните тълкувателни решения на Върховния административен съд обезщетение за гражданите за вредите, причинени вследствие на отменени подзаконови нормативни актове, не се полагат.
