Кралят на Саудитска Арабия Салман присъства на 16 март на сключването на поредица от големи сделки в Пекин, чиято стойност се оценява на 65 милиарда долара. Най-големият износител на петрол в света се стреми да затвърди връзките си с втората по големина икономика, отбелязва Ройтерс. Но тези сделки имат и друга, по-важна страна, която тепърва ще излиза на преден план. Става дума за съдбата на американския долар – в най-прекия смисъл на думата. Защото Ел Риад вече върви към демонтаж не само на остатъците от Бретън-Уудската система, но и на нейното знаменито продължение – схемата "Никсън-Кисинджър".
Да припомним, че Бретънудската система е международна организация на валутните курсове и на търговските разплащания, установена на конференция в щата Ню Хампшър, САЩ (1-22 юли 1944 г.). В нея участват 45 държави, които организират така международните парични отношения след Втората световна война, че да се предотврати дефлационното въздействие на дефицитите в платежните баланси и да се възстанови валутната конвертируемост и безпрепятственото движение на стоки, както и да се сведе до минимум опасността от спекулативно движение на капитали.
През периода 1971-1972 г. тази система бе заменена – след отказа от фиксирана цена на златото в долари, от двустранно споразумение между САЩ и Саудитска Арабия, което съществува и досега. САЩ поеха ангажимента за защитават управляващата династия в Саудитска Арабия и реда в Персийския залив, а Ел Риад се задължи да продава суров петрол само срещу американски долари и да инвестира получените пари в американски държавни облигации. В резултат на тази хитроумна схема се запази световната доминация на зелените пари, а САЩ – въпреки напредващата си деиндустриализация, продължиха да бъдат финансова сила №1 в света.
Днес обаче наблюдаваме признаци на излизане и на САЩ, и на Саудитска Арабия от тази схема. Увлечени в уж светлото си шистово бъдеще САЩ вече не са голям купувач на арабски суров петрол както бе през ХХ век, а Саудитска Арабия търси нови пазари за пласмент на петрола. И тук изскачат Китай и Индия, които са особено жадни за суров нефт, и са готови да се разплащат с Ел Риад не само срещу долари, но и в национални валути. А когато танкерите започнат да се пълнят с нефт срещу юани, например, това ще бъде и краят на американския долар, и на щатската финансова индустрия.
Вероятно до приключването на тази сага ще мине още време, но ситуацията е повече от ясна. Доларът е изправен пред невиждано досега изпитание и едва ли ще успее да излезе лесно от него. Особено в един лош свят, където федералния дълг на САЩ вече стигна 20 трлн. долара и едва ли Конгресът ще вдигне още веднъж тавана на дълга.
