Холандският премиер Марк Рюте спря вълната на популизма, евроскептицизма и ксенофобията, надигнала се в Европа, като спечели парламентарните избори в страната си на 15 март. Победата му донесе облекчение за редица правителства от Евросъюза, които гледаха на вота като на показател за политическите тенденции на континента след миналогодишния британски вот за Брексит.
Според неокончателните резултати политическата сила на Рюте – Партията на свободата и демокрацията, ще има 33 места в 150-местния парламент. Това е с осем по-малко, отколкото в предишния, но въпреки това се смята за много добър резултат на фона на предварителните прогнози, сочещи равенство между нея и Партията на свободата на крайнодесния Герт Вилдерс.
Пред урните се явиха рекорден брой избиратели за последните 20 години – 81%, и явно Рюте е успял да мобилизира голяма част от пасивния електорат да го подкрепи пред неизвестността, ако Вилдерс дойде на власт с неговите обещания да "деислямизира" Холандия и да я изкара от Европейския съюз. По всичко личи, че и възприетата от Рюте твърда линия в дипломатическия конфликт с Турция, разразил се в последните дни на предизборната кампания, също му е дала предимство пред основния съперник.
Класиралата се на второ място Партия на свободата вероятно ще има 20 места – с по едно повече от християндемократите и ляволибералната формация "Демократи 66", които си делят третото място с по 19 депутати.
Съставянето на управляваща коалиция няма да е лесно, защото парламентът е силно раздробен и за целта ще са необходими най-малко четири партии. Проблемът за Рюте се усложнява и от това, че главният му досегашен коалиционен партньор – Партията на труда, се срина. Тя ще има само девет места в новия парламент срещу 38 в предишния. Оставането й в бъдещата коалиция е една от главните интриги след изборите. За най-вероятно се смята сътрудничеството на партията на Рюте с християндемократите и "Демократи 66".
Пред журналисти Вилдерс изрази съжаление, че хората му не са успели да станат първи, като не скри, че се е надявал на около 30 места. Той обаче посочи, че формацията на Рюте намалява представителството си в парламента (с осем места), а неговата го повишава (с пет места) и изрази готовност да участва в съставянето на управляваща коалиция. "Ако това не стане, Партията на свободата е готова да бъде в опозиция и да противостои на правителството", отбеляза Вилдерс.
Според наблюдателите шансовете на крайнодесните да влязат в управляваща коалиция са минимални, защото всички големи политически сили вече обявиха, че не желаят да си сътрудничат с тях.
Огромен скок отбеляза партията "Зелени леви", която ще има 14 места срещу само четири в предишния парламент. Тя се изравни със Социалистическата партия, която също ще има 14 депутати.
Изборите в Холандия бяха очаквани с голямо внимание, тъй като се възприемат като барометър на нагласите пред други важни избори през тази година – във Франция и Германия. На 23 април и 7 май французите ще гласуват за президент и там се очертава битка между либерала Еманюел Макрон и лидерката на крайнодесния Национален фронт – Марин льо Пен. Вотът за канцлерския пост в Германия пък ще се проведе на 24 септември, като там сблъсъкът ще е между християндемократката Ангела Меркел и социалдемократа Мартин Шулц, но целият свят ще следи резултата на "Алтернатива за Германия" – първата националистическа партия, която се очаква да влезе в Бундестага от Втората световна война насам.
