Страничният шум около посещението на Лаура Кьовеши заглуши разказаното от нея за същината на румънския модел на борба с корупцията. Предоставените от румънската прокурорка данни звучат като да се отнасят до практиката на друга планета, а сравнението им с българската действителност води до категоричния извод, че правораздаването у нас е пълна пародия. При това се оказа, че съседите отвъд Дунава нямат претенцията да са първооткриватели. "Румънският модел не е измислен от нас, взаимстван е от Испания и го нареждат сред петте най-успешни модела за борба с корупцията в Европа", заяви в прав текст Кьовеши.
Както може да се предполага, посочените от нея четири елемента на формулата за успешна борба с корупцията по високите етажи на властта у нас липсват. Те са: независима съдебна система, независима специализирана прокуратура, ефикасни законови инструменти за наказателно преследване, активни и последователни административно-управленски мерки. Допреди 10 години борбата с корупцията в Румъния е стигала само до дела за подкуп срещу лекари и учители. От 2006 г. досега внасяните в съда обвинителни актове за корупция всяка година са нараствали близо четири пъти – от 360 до 1273 за миналата година. На съд са предадени успешно трима министри, шест сенатори, 11 депутати, 47 кметове, 16 магистрати, 21 директори на национални компании и 426 души на ръководни длъжности.
Изпращането на провинен на съд у нас по корупционни дела може да бъде илюстрирано с думите на Лозан Панов, че "тук най-шумните процеси задължително приключват с оправдателни присъди”. В Румъния само за миналата година осъдителните присъди са 870 и антикорупционната дирекция е приключила успешно 90% от делата. Числото на върнатите от съда на прокуратурата за отстраняване на пропуски обвинителни актове не се нуждае от коментар – те са едва четири. У нас многократното връщане на обвинителните актове и делата обратно при разследващите и на долните инстанции е основен способ за бавене и проваляне на делата.
Възстановените в Румъния миналата година щети от корупционни престъпления са в размер на 667 млн. евро при бюджет на дирекцията от 40 млн. евро. Там наказателното преследване върви задължително с финансово, докато в България такова нещо няма. У нас наказателната конфискация практически не се прилага, гражданската се точи с години и съответната комисия едва покрива бюджета си, а финансовото разследване е разхвърляно между различни органи и винаги стига до извода, че липсва извършено престъпление.
У нас текат безкрайни спорове за вида на специализацията по наказателни дела, докато румънската дирекция се занимава по закон само с властовата корупция. На разследване подлежат деяния с предмет над 10 хил. евро, големи случаи на пране на пари и нарушения при обществени поръчки, като извършителят трябва да е на ръководен пост. Над 85% от делата започват по сигнали на физически и юридически лица, много малка част от тях са по сигнали на държавни институции. У нас пък царува убеждението, че няма смисъл да подаваш сигнали, тъй като по тях нищо няма да бъде свършено и престъпниците ще бъдат прикрити. Държавното ни обвинение масово отказва да образува досъдебни производства с мотива, че липсва извършено престъпление, и се оплаква, че администрацията я занимава с установените от нея при проверки и в одитни доклади правонарушения.
"За да е успешна борбата с корупцията, служителите в ДНА трябва да са професионалисти, отдадени на работата си, и не на последно място – да бъдат смели. Никой висшестоящ не е в състояние да насочва прокурорите как да завършат едно разследване. Аз не мога да кажа как да приключи едно разследване, значение имат само доказателствата по делото. Агенцията не е обаче безконтролна, напротив – дейността й се контролира веднъж чрез съдебен контрол на актовете, и втори път – от съдебния инспекторат. У нас съдебният контрол води почти винаги до ненаказуемост, а съдебният инспекторат категорично не желае да получи антикорупционни правомощия.
Прозрачността на антикорупционните действия е водещ фактор за подкрепата на румънското общество. Изградени са стандарти каква част от информацията по разследванията може да бъде публична. Тя включва постановленията на прокурорите, което повишава тяхното качество и доверието в техните действия. Само за последните две години то е скочило от 30% на повече от 50%, докато в България практически клони към нулата. Аргументът за изпълнение на политически поръчки Лаура Кьовеши контира също с факти – дела има срещу бивши и настоящи властимащи от целия политически спектър.
„Работим в полза на гражданите!", отсече Кьовеши. Кой съдебен началник у нас има очи да каже същото?!
