Точно 11 години, 1 месец и 26 дни – толкова време е продължило едно съдебно дело за вреди от клеветнически твърдения, изказани от национален телевизионен ефир. А сега ответниците по него търсят обезщетение от държавата заради безобразно проточилия се във времето процес срещу тях.
Делото е разглеждано от Софийския районен и Софийския градски съдилища. Забавянето започнало още пред първата съдебна инстанция, която на пет пъти отлагала процеса заради нередовно призоваване на страните.
Същинското безобразие обаче идва по-късно – когато се стига до обжалване пред втората инстанция. Само администрирането на жалбите в Районния съд се е проточило 3 години и 3 месеца (от юли 2007 до октомври 2010 година). След което делото най-накрая е образувано в СГС. Само че там се оказва, че междувременно едната от жалбите мистериозно е изчезнала от кориците на делото.
Това пък станало повод СГС да върне обратно папките в Районния съд – за да си търсят жалбата или да я възстановяват. Явно не са я открили, защото се стигнало до процедура по възстановяване на документа по специален ред, която се проточила още близо две години. И чак тогава спорът отново влязъл за разглеждане по същество в СГС.
И като за капак, след цялото това мотаене на съдиите от втората инстанция им трябвали година и 10 месеца, за да си напишат решението.
Така процесът в крайна сметка приключил – през януари 2016 г., или точно 11 години, 1 месец и 26 дни, след като е започнал.
За подобно "правосъдие" има само едно адекватно определение: то е безобразно. Само че бедата е във факта, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет започна вече всяка седмица да вади подобни фрапиращи примери на безхаберие, за което държавата е принудена да плаща – заплати, издръжка, а накрая и обезщетения на потърпевшите, чиито дела са се точили извън всякакъв "разумен срок". Случаят, за който разказваме, е само едно от общо 139-те заявления за обезщетения, подадени при това в рамките само на последните три месеца от изминалата година.
Всъщност само по сравнително новия механизъм за обезщетяване на пострадалите от бавно правосъдие у нас, чрез който се дава възможност те да получат чрез споразумения с правосъдното министерство максимум до 10 000 лева компенсация, се изплащат средно по 150-160 000 лв. на всеки три месеца.
Общият размер на вредите, които бавното правосъдие нанася на бюджета, обаче не е известен – просто защото никой не си прави труда да събира и да обобщава данните от съдилищата, пред които се водят исковите производства за по-големи обезщетения по Закона за отговорността на държавата. Пък и в крайна сметка тази незаинтересованост на ведомствата е напълно логична – нали парите идват от джоба на гражданите, а не от личните им…
