Финансовите пазари се разлюляха от най-острия за последните повече пет-шест месеца срив на Уолстрийт. Предизвика го разочарованието на инвеститорите, че обещаните от щатския президент Доналд Тръмп мерки за стимулиране на растежа ще дадат плодове доста по-късно от очакваното.
Щатският фондов индекс S&P 500 приключи борсовата си търговия на 21 март с 1.2% по-слаб, отколкото през предишния ден, като за първи път от 11 октомври 2016-а губи над 1% от пазарната си оценка – след 109 поредни борсови сесии, приключили с печалба. Щатският борсов "барометър" се изкачи в началото на март до рекордно високите 2396 пункта при финалния звънец на търговията. Това е скок от 12% скок след победата на Тръмп на изборите за президент на 8 ноември. Освен от подобрението на икономическата среда подемът получи тласък и от надеждите, че намеренията на новия стопанин на Белия дом за орязване на данъците, за облекчаване на регулацията на финансовия сектор и за повече разходи за инфраструктура ще вдигнат корпоративните печалби. Тези очаквания бяха попарени от непрекъснатите пречки, които изръсват пред всяка инициатива на Тръмп, особено по повод на отмяната на програмата за здравеопазването на неговия предшественик "Обамакеър".
Банковият индекс на S&P 500 добави 34% към пазарната си оценка от 8 ноември 2016-а до 1 март 2017-а. И загуби 3.9% на 22 март заради опасенията на търговците, че финансовата дерегулация ще се забави.
Масовите разпродажби на Уолстрийт се случиха след публикуването на обзора на "Бенк ъф Америка Мерил Линч", в който се посочва, че инвеститорите смятат акциите за най-надценени от 2001-ва насам.
Зелените пари, чиито котировки по правило се движат в паралел с цените на акциите, също пострадаха от съмненията на играчите. Доларовият индекс, който следи движението на американските пари към валутната кошница на основните конкуренти, падна под психологическия вододел от 100 пункта (99.97) – за първи път през последния месец.
За разлика от долара, японската валута демонстрира за пореден път статуса си на спасително убежище. И се изкачи до най-високата си цена от ноември 2016-а – под 111 йени за един щ. долар. За добрия резултат помогнаха и последните данни за търговския баланс на Япония, показали, че износът от страната е нараснал по-съществено, отколкото бяха прогнозите през февруари.
Еврото, което изскочи над стойност 1.08 щ. долара, остава под политически натиск, макар и по-слаб след оценките на наблюдателите, че независимият кандидат за президент на Франция – Еманюел Макрон, е победител от първият пряк телевизионен предизборен дебат на 21 март. Все пак възходът на единната европейска валута се дължи по-скоро на слабостта на зелените пари към всичките им основни конкуренти, а не на силата на еврото. Това се доказва и от понижението на котировките му към швейцарския франк (другото международно валутно спасително убежище) под 1.07 франка за едно евро.
Гърция продължава да създава сериозни проблеми на еврозоната. Финансовите министри на общността прецениха на срещата си на 21 март в Брюксел, че правителството на гръцкия премиер Алексис Ципрас все още не е изпълнило условията за получаване на поредния транш от пакета от спасителни кредити – третия от 2010-а насам, които държат страната над водата. По оценка на експерти Атина е напът да повтори драмата от 2015-а, която тласна южната ни съседка на ръба на икономическия колапс. Просто защото тя има плащания от над 7 млрд. евро по дълговите си инструменти през юли, които не може да покрие със собствени средства. А ябълката на раздора отново са неосъществените реформи в енергетиката и на пазара на труда, както и отказът на Ципрас да ореже отново парите на пенсионерите. Въпреки че ги намали, Атина харчи 13.3% от БВП за пенсиите за старост (най-много сред страните членки на еврозоната). На другия полюс е Ирландия с 4.9 процента.
Светъл лъч в Европа и пример за Гърция е Дания, която през миналата седмица изплати целия си дълг в чуждестранна валута, погасявайки последната "порция" облигации за 1.5 млрд. щ. долара. Това се случва за първи път от 1834-а насам и е резултат от девалвацията на датската крона в началото на 80-те години на миналия век, направена с цел ребалансиране на стопанството и последващо фиксиране на курса на националната към единната европейска валута чрез механизма ERM II. От януари 1999-а датската крона има право да се движи в диапазон от "плюс/минус" 2.25% от централната стойност 7.4604 крони за едно евро. Кредитният рейтинг на Дания е максимално възможният – "ААА", а валутните й резерви са в размер на близо 467 млрд. крони (67.5 млрд. щ. долара) – двойно повече, отколкото преди десет години. Което дава възможност на централната банка да защитава фиксирания курс към еврото, въпреки че не възнамерява да влиза в еврозоната.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и в първите два на тази не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1354 млн. евро (2648.5 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2.26% дял от купената и продадена валута.
