"Тежка наказателна политика, безкомпромисно обвинение, реално наказание лишаване от свобода!" Звучи като виц от устата на главния прокурор на България. Не само на Сотир Цацаров, който изрече предизборно тази класическа правораздавателна рецепта. А на всички, обърнали съдебната власт на бардак, в който се сменят само кадрите.
В мазно интервю с нежни въпроси по издържана от данъкоплатеца обществена медия Цацаров "забрави" за корупцията по високите властови етажи. Тежката наказателна политика беше предписана само за… телефонните измамници. При подкупа пък Цацаров стигна само до лекарите. Само преди дни при гостуването си у нас румънската му колежка Лаура Кьовеши обясни, че не се занимава с подкупите при редовите лекари, а само с тези при управленските кадри.
На прокуратурата ни пречело и овехтялото законодателство. Как да окошарят някого за безстопанственост и длъжностно престъпление, като НК бил от 1968 г., когато нямало частен сектор? Нищо че въпросните наказателни състави бяха актуализирани съответно през 2010-а и 2006 година.
Въобще съдебната реформа била мантра на политици, които не разбирали нищо от наказателно право. Сещаме се кои са и не е далече от истината. Но да ни будалка главният прокурор, че били нужни "няколко прости неща", не поддаваме. Като например "поправки в НПК, които да облекчат този безумно тежък процес" и връщането на делата. Кой и защо ги връща – нито дума.
Пее ни Цацаров стария шлагер и за разтоварване на НК от "дребните престъпления". Но не казва, че хората му отдавна са се разтоварили, като не прилагат половината състави от кодекса. По 9 от всеки 10 жалби отказът от правораздаване се обяснява с липса на данни за извършено престъпление. Иначе реформата на НК изисквала "само политическа воля, но след това той може да стане опасен". Защо ли се сеща за политическата воля само при служебен кабинет, който не може да пипа законите?!
