Вицът за песимиста, който казал: "Не може да стане по-зле!", и оптимиста, който отвърнал: "Може, може!", много пасва на процедурата за избор на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), която тече в момента. Черешката на тортата в прокурорските номинации се оказа заместник главният прокурор Борислав Сарафов, чиято кандидатура беше внесена в последния момент с подписите на 31 обвинители. С нея номинираните за членове на прокурорската колегия на съвета вече са 13, а местата, които трябва да бъдат заети, са пет.
Съгласно последните промени в Закона за съдебната власт новите членове на ВСС от професионалните квоти ще бъдат избрани на отделни общи събрания на съдиите, на прокурорите и на следователите. Последните няма всъщност нищо да избират, защото следствието разполага само с едно място в съвета, и то ще бъде заето от единствения номиниран – директора на Националната следствена служба с ранг на заместник главен прокурор Евгени Диков.
За разлика от предопределеното влизане на Диков в съвета, кандидатурата на Сарафов е под въпрос – поне на теория.
В предложението за него колегите му пишат, че е познат като почтен магистрат, с високи професионални качества. Както и че през последните десет години от трудовата си биография ръководи и координира работата по дела с изключително висока фактическа и правна сложност. Работил и по голяма част от най-знаковите дела, водени срещу фигури от организираната престъпност. Новият скок на Сарафов бетонира обаче представата за него като за вечен началник, а мълвата обяснява възхода в кариерата му с влиянието на ДПС и на Делян Пеевски.
Сарафов и Диков влязоха в задочен конфликт покрай делото за експлозията в Хитрино, след като деветима следователи изпратиха сигнал до шефа на националното следствие, че им е оказан натиск. Данните в него залегнаха и в предявен от следователя Страхил Каменички граждански иск срещу Сарафов в Софийския градски съд. Каменички поиска обезщетение в размер на 26 хил. лв., защото са му нанесени морални вреди във връзка с разследването на тежката железопътна катастрофа. И в двата случая е описана оперативна среща в Шумен, проведена от разследващите след инцидента. Те обсъждали делото при наблюдаващия прокурор Маргарита Георгиева, но дошъл Сарафов и се развикал, че не се справят.
На тази среща Сарафов упрекнал следователите от националното следствие, че са деквалифицирани безделници, които мислят само за ишиас и лумбаго. Каменички пък бил упрекнат персонално, че има заешко сърце, тъй като още не са повдигнати обвинения срещу "двама убийци". Обидата била допълнена със закана, че е проучен и може да му бъде образувано дисциплинарно производство пред прокурорската колегия на ВСС. Позицията на следователите е, че става въпрос за форма на натиск, тъй като законът не позволявал двамата машинисти на влака, настанени в психиатрична клиника, да бъдат обвинени още в началото на разследването.
Градският съд обаче отказа да разглежда делото, тъй като смята иска на Каменички срещу Сарафов за недопустим заради гарантирания от конституцията функционален имунитет на магистратите. Той забранява да им бъде търсена наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В решението си за прекратяване на делото съдът допуска, че действията на Сарафов може да са с неморален и неправомерен характер, но са извършени по служба в качеството му на прокурор. Затова претенцията следва да бъде насочена не лично към него, а към прокуратурата.
"Служебните" действия на Сарафов са описани обаче в чл.143 от Наказателния кодекс като престъпление от общ характер, при това тежко. Общата разпоредба предвижда лишаване от свобода до шест години за онзи, който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплаха или злоупотреби с властта си. Квалифицираният състав пък предвижда затвор до осем години, ако принудата е упражнена по отношение на магистрат.
Прокуратурата обаче не обели дума за разследване, а Софийският апелативен съд потвърди отказа на градския да разглежда иска срещу Сарафов.
А още миналата година искова молба за непозволено увреждане срещу Борислав Сарафов подаде и разследващият полицай от ГДБОП Любомила Ценова. Претенцията й бе в размер на 30 000 лв. и беше предявена заради конфликтна среща в кабинета на Сарафов по повод на разследването за данъчни престъпления срещу фирми от групите "Агромах" ЕООД и "Пътища Пловдив" АД. То било поверено на Любомила Ценова и на още две нейни колежки, но на Сарафов било докладвано, че трите саботират делото и го водят към провал чрез повторен разпит на свидетели. Намесена беше и известна софийска адвокатска кантора, която контактувала с разследващите чрез бивш служител на ГДБОП.
Тогава се стигна до размяна на остри публични становища между Борислав Сарафов и ръководството на Софийския градски съд. Аргументът на прокурора беше, че то носи отговорност за изтичането на информация за делото в медиите. Сарафов се закани да иска отвод на съдиите по него и да сезира съдебния инспекторат. Заместник главният прокурор призна, че разговорът в кабинета му, в част от който участвал и Цацаров, не е бил приятелски. Но отрече да е обиждал и заплашвал дознателките, че ще образува дела срещу тях. Е, които можело и да не стигнат до съд, но ще им бъде отнет допускът до класифицирана информация и така щели да останат без работа две години.
В крайна сметка Ценова оттегли исковата си молба в името на добрата воля и разбирателство, а и защото Сарафов изказа съжаление за нанесените й обиди. Както тогава, така и сега Висшият съдебен съвет и инспекторатът не предприеха свои проверки. А проверките на етичните комисии към Върховната касационна прокуратура и на Националната следствена служба, които уж проверяват сигнала на следователите по делото Хитрино, са с предизвестен резултат.
Междувременно Сарафов контраатакува със сигнал до съдебния инспекторат, в който твърди, че следователите от Националната следствена служба са провалили разследването за влаковата катастрофа. Това станало с отказа им да влязат в зоната на взрива и да извършат първоначалните следствени действия по горещи следи. Постъпвали всекидневни оплаквания от наблюдаващия прокурор Маргарита Георгиева, че командированите от София следователи постоянно отсъстват и не можело да се осигури ритмичност на разследването.
В сигнала е поискана директно проверка на действията и бездействията на Евгени Диков и на заместниците му Лъчезар Пенев и Кънчо Митов. Сарафов допускал, че Пенев е в нерегламентирани отношения със Станко Станков, управител на "Булмаркет" дружеството – собственик на дерайлиралата композиция.
Досега главният прокурор Сотир Цацаров не е изразил мнение по случая, а говорителката му Румяна Арнаудова каза, че се извършва проверка. В съдебните среди пък се правят догадки дали предложението Сарафов да стане член на ВСС не е съчетано с желанието на Цацаров да се отърве от него.
Цялостното впечатление от номинациите е за наличие на подбор "отгоре" – трябва само да се уточни кои са фаворитите. Освен Борислав Сарафов, номинирани са Евгени Иванов, Огнян Дамянов, Магдален Маринов, Гергана Мутафова, Пламен Марков, Георги Кузманов, Мери Найденова, Даниела Машева, Галина Стоянова, Ясенка Шигарминова, Ивайло Медаров и Пламен Найденов. Първо беше внесена кандидатурата на Евгени Иванов, който е председател на Асоциацията на прокурорите в България. Професионалното сдружение се отличава с послушание и казионност, а изявите му следват плътно позицията на Цацаров. Остава да узнаем колко свободна ще е волята на прокурорите на общите събрания и дали изобщо ще имат избор срещу статуквото.
Кандидатурите за съдийската колегия от професионалната квота засега са Николай Гунчев, Илияна Балтова и Любомир Нинов. Шумът в системата тук идва от доскорошния председател на Софийския районен съд Методи Лалов, който се предложи сам. Лалов стана популярен с протестите пред сградата на ВСС, с които бранеше районния съд от проверки, но беше заподозрян, че прави кампания за бъдещата си кандидатура за следващия му състав. Това се потвърждава и от самопредлагането му, в което поясни, че издига номинацията си десет дни след като е придобил нужния по конституция 15-годишен юридически стаж.
Очевидно Лалов ще залага докрай на острия език срещу компрометирания сегашен състав на съвета. Той свързва прекия избор с шанс за надигащата се енергия за промяна в управлението на съдебната система. "Време е да извадим непочтените и некадърните от ВСС. Да заявим, че не искаме отново членове, чийто професионален път в преобладаващата си част е преминал на административни постове или които са излъчени явно или тайно от т. нар. съдебна номенклатура", заяви Лалов. И твърди, че е способен да спре тенденцията към "израждане на ВСС в репресивен орган, в черна дупка и заложник на задкулисни интереси".
