Две хиляди лева – на толкова е оценен "по справедливост" ужасът за един българин, който изведнъж се оказал правно нищо: човек без документи, дори без самоличност. Защото някой решил да го запише като… умрял.
"Доказателствата не сочат за значителен интензитет на увреждане личната сфера на ищеца и съдът счита, че за репариране на неимуществените му вреди обезщетението следва да се определи в размер на 2000 лв….", казва съдът. И слага точка на казуса – с решението на Върховния административен съд от 17 март 2017 г. за държавата случаят "Георги Иванов от Видин" е приключен. Окончателно.
Всъщност нелепата история на Георги започва през през 2003 г. в метрото в Прага, когато му открадват чантичката с документите. Той бързо си вади нови и забравя за случката. Без да подозира, че тази кражба ще го омотае в невероятен правен и житейски батак. Разбира го 11 години по-късно, когато като всеки гурбетчия тръгва да се прибира към родната България. Първо дежурният полицай на Калотина го поглежда подозрително и му прибира личната карта – с обяснението, че е невалидна. А когато Георги как да е успява да се добере до дома си във Видин, там го чака нов удар: оказва се, че на всичкото отгоре във Видин го водят за мъртвец. Поне така пише в списъците на населението в общината.
Като се поокопитил от новината, Георги взел да рови и сам да търси какво се е случило и как така е "умрял", без да знае. Така се разбрало, че след като са му били откраднати документите, друг човек щастливо си преживявал с тях години наред, успешно представяйки се за Георги. Докато починал през 2012 година. Тогава от болницата уведомили община Видин и изпратили документите за покойника, а общинарите пък чинно регистрирали факта и издали смъртен акт на името на Георги. Никой дори не разбрал, че е станало объркване. И че покойникът всъщност не е Георги. Но това вече не било от значение, тъй като той просто спрял да съществува, включително и за държавата.
Така обаче на живия, на истинския Георги, му се наложило да оспорва собствения си акт за смърт. При това по единствения начин, по който това е възможно у нас: в съда. За да установи очевадното, Георги трябвало да изрови куп документи и да докара свидетели, за да докаже, че е той и че е жив. Накрая успял. През март 2015 г. съдът признава, че вписаните от общината обстоятелства в акта за смърт на Георги са неистински. Така Георги "възкръснал" за всички, включително и за държавата.
През това време животът на Георги бил истински ад, буквално се преобърнал наопаки. Месеци наред той бил "никой" и де юре не съществувал – нямал документи, които да установят обратното. Останал без работа, защото нямало как да се върне в Чехия – никой нямало да го пусне през границата. Нямал и пари, защото без документи не можел да изтегли пари от собствените си сметки. Нямал право на собственост, нямало как да сключи трудов договор, нямал осигуровки за здраве, нямал нищо – освен близките си, които все пак му помогнали да мине през всичко това. Без да е виновен в нищо. Защото Георги съобщил за извършената кражба на документите му в полицията, при това веднага. Освен това си платил таксите, за да му бъде издадена нова лична карта, след като старата бъде обявена за невалидна – т.е. за кражбата на неговите документи се е знаело. И ако бяхме нормална държава, този факт щеше да е известен не само на МВР, но и в общината по постоянния адрес на Георги, в данъчното и във всяка друга администрация, в която тези документи е можело да бъдат използвани. Фактът, че са невалидни, щеше да лъсне в компютрите на чиновниците на мига. И до подобна безумна история просто нямаше да се стигне. Но у нас това просто не се случва.
Преживелиците на Георги обаче не свършват дотук: след като успешно "възкръснал", той завел дело срещу общината по Закона за отговорността на държавата за вреди – точно защото пострадал от действията на администрацията, без да има никаква вина. Поискал обезщетение от 20 000 лв. заради моралните щети, които претърпял. Плюс 331 лв. разноски по делото, което бил принуден да води, за да се установи, че всъщност си е съвсем жив.
Видинският административен съд обаче отсякъл: стигат му 2000 лева. С мотива, с който започнахме този разказ: че събраните доказателства не сочат за "значителен интензитет на увреждане" за Георги. Съдът признава, че има данни и за психическо напрежение и притеснение заради необходимостта от финансова подкрепа на близки. Но пък нямало медицинска документация, която да установява, че тези преживявания са довели до промени в здравословното му състояние.
Георги обжалва абсурдно ниското обезщетение. Но се оказва, че като стига до Върховния административен съд, можело да бъде дори по-зле: съдиите Панайот Генков, Владимир Първанов и Мира Райчева пишат следното: "Настоящият състав намира, че твърдените вреди биха били обезщетени дори с по-нисък размер на присъдено обезщетение, но трябва да се съобрази със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя при липса на насрещна жалба или протест…". Тоест можело е обезщетението за Георги (в размер на половин месечна съдийска заплата) да бъде дори още по-ниско, но само законът го спасил от това да бъде още намалено.
Справедливо ли е? Зависи от доказателствата, казват в съда – защото доказването на вредите си е грижа на пострадалия…
В народната песен неслучайно се пее: "Криво седи, право съди…" Само преди две години друг български съдия беше присъдил 180 000 лв. обезщетение за уронената чест на Бойко Борисов, който също като Георги беше пострадал – само че от изказвания на хлевоустия си колега Волен Сидеров. Вярно – горните инстанции драстично снижиха това безумно високо обезщетение. Но въпросът за аршина, с който в съда се мери понятието "справедливост", остана. Колкото да боде очите във всеки следващ случай, в който редови гражданин успее да осъди държавата за причинени от нейната администрация вреди. Като Георги…
