По стара традиция посланиците на страните членки на ЕС у нас като един се вдигнаха в защита на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) и практиката на Европейската комисия да ни посочва проблемите в съдебната реформа в мониторингови доклади. В открито писмо, разпространено тази седмица, посланиците на Австрия, Белгия, Дания, Франция, Финландия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Швеция, Великобритания обявиха, че мониторингът на ЕК продължава да бъде подходящ инструмент в помощ на България и нейните усилия за реформи.
Писмото бе тиражирано, след като в родни медии се появиха критични материали за начина, по който в Еврокомисията се пишат докладите за Румъния и България. В началото на март евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев оповести официален отговор на негово запитване до комисията, от който става ясно, че петима чиновници пишат мониторинговите доклади, като част от тях нямали юридическо образование.
Запитването на Радев бе част от кампанията за отпадане на механизма, предприета от българските представители в Европарламента миналата година. В резултат на това парламентаристите в ЕС гласуваха подобна препоръка към Европейската комисия, а председателят на комисията Жан-Клод Юнкер пое ангажимент докладите да отпаднат до края на неговия мандат през 2019 година.
Бившият и вероятно бъдещ премиер Бойко Борисов също се обяви за отпадане на механизма. По време на парламентарен контрол в средата на май м.г. той увери българските депутати, че до една година ще има ново решение на Европейската комисия за Механизма за сътрудничество и проверка върху България. Борисов заяви, че приема мониторинговия механизъм повече като механизъм за сътрудничество. "В тази сфера още много трябва да се направи. Аз истински се надявам държавата да не бъде тласната в хаос, да има парламент, за да се приемат всичките тези закони. Това е ваша воля, това е политическа воля на всички политически партии, така че тук много разчитам и на вас", обърна се той към народните представители. Тогава Борисов изтъкна, че България върви по правилен път, "със законите за съдебната власт, с различните процесуални закони, които се подготвят, и с много добрия диалог с ЕК ".
Атаката срещу механизма продължи и в началото на 2017 година. Малко преди поредният доклад на Европейската комисия (ЕК) за десетгодишния напредък на България по механизма за сътрудничество да бъде публикуван, Висшият съдебен съвет прие предложението на представляващият ВСС Димитър Узунов той да настоява пред ЕК за отпадането на мониторинга. Това се случи на първото заседание на ВСС, на което трябваше да се определи кой от съвета ще се срещне със заместник генералния секретар на ЕК Параскеви Миху. За участник в разговора с Миху бе определен именно Димитър Узунов, известен като човека на Бойко Борисов във ВСС. А предложението Узунов да настоява за отпадане на мониторинга пък бе направено от Незабравка Стоева. То бе подкрепено от 13 души, 5 бяха против и в крайна сметка беше прието. Стоева обяви, че позицията на ВСС за махане на механизма е подкрепена от анализа на свършеното от съвета през последните години.
Така, от дума на дума, се стигна и до реакцията на посланиците на страните членки от тази седмица. "Напомняме необходимостта от широка и недвусмислена политическа подкрепа за реформите и ефективното прилагане на препоръките", се казва в обръщението. "Ние, в ролята си на посланици на страни членки на ЕС, подкрепяме декларацията на Комисията от 17 март 2017 г. и гарантираме интегритета на процеса на МСП и ангажираните с него експерти", се казва още в писмото.
"Както бе заявено в наскоро приетите Заключения на Съвета на министрите на Е, от 17 март 2017 г., ние поздравяваме Европейската комисия за работата й в рамките на МСП и изразяваме силна подкрепа за нейния балансиран и обективен анализ. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) бе въведен и се реализира със съгласието на България и останалите страни членки на ЕС. Докладите са базирани на прецизна и прозрачна методология, използваща данни, предоставени и проверени от българските власти", пишат посланиците. Според тях сътрудничеството на България с комисията и останалите страни членки в рамките на механизма е добро и това прави възможни окуражаващите стъпки в посока покриване на шестте критерия, както потвърди Съветът на ЕС. Скоростта, с която бъдат покрити по необратим начин, зависи от българските власти", заявяват посланиците.
"В този контекст ние напомняме необходимостта от широка и недвусмислена политическа подкрепа за реформите и ефективното прилагане на препоръките. МСП продължава да бъде подходящ инструмент в помощ на България и нейните усилия за реформи", се казва в писмото им.
Посланиците на страните членки не за първи път реагират на знакови събития в обществено-политическия ни живот. Например през есента на 2015 г. те излязоха с обща позиция в защита на антикорупционния закон, който бе отхвърлен от парламента на първо четене. Както е известно, проектът на вицепремиера Меглена Кунева не мина в Народното събрание, след като две партии от управляващото мнозинство – АБВ и Патриотичният фронт, го бламираха. В декларацията си те отбелязаха, че това е негативен сигнал за борбата с корупцията у нас и припомниха, че неслучайно в областта на правосъдието България е под непрекъснато наблюдение чрез Механизма за сътрудничество и проверка. Тогава писмото бе подписано от 14 дипломати от ЕС и подкрепено от посолствата на Норвегия и Швейцария.
