Ден след като служебното правосъдно министерство пусна за обсъждане скандален проект за радикални изменения в Изборния кодекс, той беше спрян – заради масовото недоволство, което предизвика. А нароченият като "виновен за гафа" шеф на дирекция "Съвет по законодателството" – Любомир Талев, бе уволнен. С мотива, че пуснал промените, без да ги съгласува с министър Мария Павлова. Това означавало, че е действал умишлено и с цел да злепостави институцията. В официалното прессъобщение от министерството се признава също, че министърът е открил "несъвършенства в текстовете, мотивите към проекта и несъответствия с конституцията".
За какво ставаше дума всъщност? Във вторник (4 април) беше публично показан проект за изменение в Закона за българското гражданство, с чиито преходни и заключителни разпоредби се предлагаха и промени в Изборния кодекс. А с тях на практика се ограничава правото на глас на всички български граждани, живеещи в чужбина. Заради въведеното условие за всички избори вече да има тримесечен срок за "уседналост". Единствено за местния вот този период бе оставен на шест месеца.
Мотивите за това нововъведение звучаха повече от претенциозно: "Предлаганите промени отчитат актуалните заплахи и предизвикателства пред националната сигурност, правата и свободите на гражданите в условията на международно напрежение и променяща се геополитическа архитектура на съвременния свят"…
Истината обаче е, че изискването за "уседналост" при всички избори нямаше да удари толкова силно избирателите от турския етнос, а по-скоро българите, които живеят в Европа, в САЩ и в Канада.
Защо казваме това? Реално няма никакъв начин да се проследи дали един гражданин е живял в последните три месеца в страната. Няма и институция, която да е задължена да записва информацията от всички ГКПП-та и летища, да обобщава кой кога е влязъл и кога е излязъл и да предава всичко това към общините, за да го вземат те предвид при изготвянето на избирателните списъци. А те се правят по постоянен адрес – такъв, какъвто имат всички българи, независимо къде живеят. И всеки, включен в списъка, има право на глас.
"Изчистване" от списъка може да стане само ако избирател декларира в общината, че живее в чужбина. Но това ще е възможно само за изборите за Европейски парламент и за местните избори. Просто защото така пише в закона, а никой от авторите на проекта не се е сетил, че и тази норма е трябвало да бъде преправена.
Освен това вписването на нов актуален адрес няма как да стане, ако самият гражданин не го заяви в съответната община или държава. Информация от чужбина кой къде живее, не пристига "по служебен път" и не може да бъде вписана в регистрите на населението.
Преди време имаше разпоредба, която даваше възможност списъците да се "чистят" от хора, за които в МВР имаше данни, че живеят в чужбина. Но проверка дали тази информация е актуална и към момента на вота никой не си бе направил труда да направи.Така се оказа, че много от "служебно заличените" избиратели се бяха върнали междувременно и на практика бяха напълно противозаконно лишени от право на глас. Възникна грандиозен скандал, а България беше заплашена със съд заради нарушаване правата на собствените си граждани. След което законът беше променен. И "служебното чистене" на избиратели по данни на МВР вече е невъзможно.
Всичко това означава само едно: че всеки, който е вписан в списъците по постоянния си адрес и който има физическата възможност в деня на вота да бъде в България, щеше да може да гласува. А най-лесно това щяха да могат да направят българските граждани, живеещи в Турция. Защото, за разлика от скъпия полет от САЩ или от Канада например, тяхното пътуване до урните би било далеч по-бързо и по евтино, та дори безплатно – всичко е въпрос на организация.
"Уседналостта" обаче далеч не беше единственият проблем в предлаганите изменения на Изборния кодекс. По-интересна беше една друга идея: предложеното изцяло ново правомощие на главния прокурор да иска заличаване на регистрацията за участие в изборите на партия или коалиция, която според него нарушава правилата за предизборна агитация.
В предложението пишеше буквално: "По мотивирано искане на главния прокурор ЦИК заличава регистрацията на партия (коалиция), която системно нарушава чл.182, ал.2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл.7, ал.2 от Закона за вероизповеданията и чл.182, ал.5".
Тук са нужни още няколко уточнения: "системно" означава минимум три пъти за една година, като очевидно това нарушение може да бъде извършено в няколко различни избора, които могат да бъдат проведени в този период – местни или национални. В чл.182, ал.2 от ИК се забранява на лицата на изборна длъжност в синдикалните и работодателските организации да водят предизборна агитация. В чл.182, ал.5 се забранява служители на вероизповеданията да агитират предизборно. А в чл.7, ал.2 със същия законопроект, за който говорим в момента, към ограничението да се ползват за политически цели религиозните общности или верските убеждения на хората, се въвеждаше нова забрана: срещу "намесата" и "участието" на религиозни институции в предизборната кампания.
Как ще се преценяват "намесата" и "участието" на една църква или джамия в кампанията всъщност никой не разбра – нямаше легално определение за това (кое) се счита за такава "намеса". За сметка на това обаче предложението директно вкарваше прокуратурата в предизборната надпревара. Ако се стигнеше дотам ЦИК да заличи по негово искане съответната партия и коалиция, дори и после да се окаже, че прокуратурата се е "объркала" или откровено е злоупотребила с правата си, това щеше да стане ясно едва след съдебното обжалване на заличаването. А то със сигурност щеше да приключи след изборите…
В мотивите към законопроекта не се уточняваше и какво налага новото правомощие на главния прокурор. Още повече че то не е предвидено нито в Закона за съдебната власт, нито в конституцията. А това съвсем основателно постави въпроса доколко би била легитимна една такава негова намеса.
И за да приключим темата, ще добавим само още един щрих: правосъдното министерство бе дало едва 14-дневен срок за обществено обсъждане на коментарите за изменения – защото, видите ли, имало много молби за получаване на българско гражданство по натурализация и трябвало да се бърза. А какво общо има това с генералните изменения в Изборния кодекс, "пришити" вътре – Божа работа…
Ей така се правят закони у нас. И ако за всеки калпав проект хвърчаха чиновнически глави, армията от храненици на държавната трапеза досега да се е стопила наполовина…
