Конституционалистите също не са на едно мнение
На всичко отгоре въпросът дали подобна "всеобща уседналост" не гази конституцията, поражда диаметрално различни тълкувания. Не са на едно мнение дори конституционалистите.
Повод за този извод дават мотивите на две решения на Конституционния съд: едното е по дело 4 от 2011 година, което е било на доклад при проф. Емилия Друмева – сега секретар по правните въпроси на президента Румен Радев. А другото е по конституционно дело 11 от 2016 година, докладвано от съдия Гроздан Илиев.
В първото дело съдия Друмева пише: "Конституционният съд прави извода, че няма “дописване” на Конституцията, когато законодателството за местни избори и за избори за членове на ЕП от Република България принципно съдържа изискването лицето да е живяло определено време в населеното място, респективно в държавата-членка на ЕС, за да може ефективно да упражни активното си избирателно право. Впрочем такова изискване не се въвежда за първи път с Изборния кодекс. При действието на Търновската конституция законът е изисквал избирателите да “са постоянни жители на някоя община или са се поселили там не по-късно от 6 месеца” (чл. 1, ал. 1 от Закона за избиране представители на Обикновеното и Великото народно събрание, ДВ, бр. 95 от 1880 г.). В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право, като формалните критерии в исторически план са се променяли с оглед действащите правила за гражданска регистрация. Такова изискване за регистрация в общината преди насрочването на местните избори, както и за живеене месеци преди изборния ден изборното законодателство съдържа и при действието на Конституцията на Република България – Закона за избиране на народни представители, ЗИНПОСК (отм.), Закона за местните избори, ЗМИ (отм.). Откакто Република България е член на ЕС, Законът за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, ЗИЧЕПРБ (отм.), който е действал до влизането в сила на Изборния кодекс, съдържа аналогично изискване. Конституционният съд заключава, че съдържащото се и в Изборния кодекс изискване лицето да е живяло в населеното място, респ. в държава-членка на ЕС, по принцип не е противоконституционно. То не противоречи принципно и на общо формулираните стандарти за честни и свободни избори, съдържащи се в общопризнати норми на международното право и международни договори, по които Република България е страна. В Кодекса за добрата практика по избори, приет на 51-та пленарна сесия (5 – 6 юли 2002 г.) на Венецианска комисия за демокрация чрез право (Съвет на Европа) изискването за живеене определен период от време в населеното място преди избори изрично е записано като допустимо…"
А съдия Гроздан Илиев казва: "Държавата е тази, която като гарант на прокламираните в Конституцията граждански права е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки български гражданин. Това следва от издигането в Преамбюла на Конституцията (абз. трети) във върховен принцип на правата на личността, нейното достойнство и сигурност.
Предвид изключителното значение на избирателното право като средство за включване на гражданите в управлението на държавата и за осъществяване на политически контрол над конституираните чрез избори държавни органи то е закрепено като основно право и съгласно чл. 57, ал. 1 от Конституцията е неотменимо. Неговото съществуване следва пряко от Конституцията като върховен закон и от непосредственото действие на нейните разпоредби (чл. 5, ал. 1 и 2). Конституционната гаранция за неотменимост на избирателното право изключва възможността то да бъде обвързвано с конституционни задължения или да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които да затрудняват или да правят невъзможно неговото упражняване, каквито правни последици са предвидени с чл. 242а ИК. Освен това Конституцията не съдържа разпоредба, която да допуска ограничаване на избирателното право с последващ законодателен акт. В този смисъл е и практиката на КС, който в Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по к. д. № 13 от 2010 г., приема, че единствено съображения от конституционен порядък могат да оправдаят ограничаване на закрепени в Конституцията права на гражданите. Изключението предвидено в чл. 57, ал. 3 от Конституцията, което допуска ограничаване на някои от правата при обявяване на война, военно или друго извънредно положение, в конкретния случай не е налице. Въвеждането на допълнителни изисквания за упражняване на избирателното право, предвидени в чл. 242а, ал. 2 и сл. ИК, препятства упражняването на правото – налице е противоречие с чл. 57, ал. 1 от Конституцията…"
