Най-големите централни банки в света започват да планират обратния завой след въведените безпрецедентни парични стимули през последните години. Активите на Федералния резерв са набъбнали от 901 млрд. щ. долара през "кризисната" 2008-а до 4.5 трлн. долара през 2017-а.
През същия период балансът на Европейската централна банка се е "раздул" с 2.1 трлн. евро – от 2 трлн. през 2008-а на 4.1 трлн. евро в момента.
"Бенк ъф Джъпен" пък е "тръгнала" от 107 трлн. йени и за коментирания период е натрупала 490 трлн. йени.
Общият размер на балансите на Федералния резерв, на Европейската централна банка и на "Бенк ъф Джъпен" е 13 трлн. щ. долара – равен или по-голям от БВП на Китай или на еврозоната. Което предполага, че редуцирането му без съмнение ще е съпроводено с известни пазарни сътресения, които е желателно да бъдат сведени до минимум.
Икономисти и инвеститори започнаха да правят анализи за ефекта от свиването на банковите баланси, след като официални представители на паричния комитет на щатската централна банка споделиха на съвещанието си през март, че предпочитат процесът да започне още през тази година.
Засега "Бенк ъф Джъпен" е най-далеч от подобна стъпка, защото тя ще бъде предприета, след като годишната инфлация надхвърли 2 процента. А това ще се случи най-рано през следващата фискална година, чието начало е на 1 април 2018-а. Балансът на ЕЦБ пък ще продължи да набъбва поне до края на 2017-а и обратният процес няма да започне, докато покупките на активи спрат окончателно. А и всякакви дискусии кога да се сложи началото на края изглеждат доста далечни.
Ключовото неизвестно е как дълбоко задлъжнялото световно стопанство ще се справи с ръста на лихвените проценти, който неизбежно ще последва изтеглянето на стимулите.
И трите централни банки на най-големите развити световни икономики използваха правителствени облигации като основна форма на монетарна експанзия. Но в хода на "разгръщане" на програмите се появиха и някои различия. Например Федералният резерв е акумулирал почти една четвърт от ипотечните облигации, продадени през миналата година от свързаните с щатската администрация агенции. Сред книжата, купени от ЕЦБ, има облигации на френски производител на йогурт. А между "придобивките" на "Бенк ъф Джъпен" има акции на водещ японски производител на соев сос.
Планът на щатските централни банкери е да започнат да свиват банковия баланс, като спрат да реинвестират средствата от облигациите на падеж. Срокът на книжа на Федералния резерв на сума 426 млрд. щ. долара изтича през 2018-а, а на други 357 млрд. долара – през 2019-а. Което означава, че пазарът ще трябва да намери начин да поеме допълнителното предлагане.
Сериозен препъникамък може да се окаже потенциалното реформиране на борда на щатската централна банка, което зависи от президента Доналд Тръмп. Мандатът на председателя на Федералния резерв – Джанет Йелън, изтича през февруари 2018-а, а предстоят още три номинации за членове на борда. С други думи, новата щатска администрация има възможност да повлияе на стратегията за "вталяване" на банковите баланси. И макар Тръмп да коментира за "Уолстрийт джърнъл", че е склонен да остави госпожа Йелън на кормилата на централната банка за още един мандат, някои републиканци настояват институцията да се изтегли от кредитните пазари – сигурен рисков фактор за сериозни пазарни колебания.
Що се отнася до паричните стратези в еврозоната, те ще имат по-малко теми за дебат, когато започнат да намаляват банковите активи. Просто защото още преди кризата те бяха доста по-големи в сравнение с БВП на общността, отколкото на Федералния резерв. Това се дължи на по-голямата роля на ЕЦБ при предоставянето на ликвидност на регулярна база.
Влиянието на намалените покупки на активи от европейските централни банкери обаче ще има сериозен отзвук извън Европа – поредната илюстрация на вероятността от нежелани последствия от неортодоксалните парични акции. Европейските инвеститори изнасят рекордни количества пари извън еврозоната, за да избегнат отрицателната доходност, и голяма част от тях се наливат в щатските ДЦК. Което е двойно по-голямо главоболие за пазара на американски облигации.
Що се отнася до Япония – балансите на "Бенк ъф Джъпен" ще продължат да набъбват предвид целевите покупки на активи за около 80 трлн. йени (грубо 737 млрд. щ. долара) годишно. Тук по-големият риск за инвеститорите – когато японските парични стратези започнат да изтеглят монетарните стимули, е спирането на покупките на акции и на инвестиционни инструменти в недвижими имоти, където "Бенк ъф Джъпен" играе голяма роля. Добрата новина е, че японският правителствен пенсионен фонд е пристрастен купувач на японски акции, което предполага по-гладко пазарно решение.
